ЗАГАДКА: Клоните на тези секвои не растат откъм страната на Тайнствения кът. (Katharina Volkers/The Epoch Times)

КАТЕРЕНЕ ПО СТЕНА? – Променената гравитация го прави да изглежда много лесно. (Katharina Volkers/The Epoch Times)

ИЛЮЗИЯ: Бетонна плоча на равно място прави хората да изглеждат по-високи или по-ниски спрямо останалите и един спрямо друг… (Katharina Volkers/The Epoch Times)

…само като си разменят местата. (Katharina Volkers/The Epoch Times)

Това е история за изкачването на една пътека в гората Редууд, северно от Санта Круз, недалеч от Сан Франсиско.

Приятели ме заведоха на туристическа обиколка на място, наречено "Тайнствения кът," уточнявайки, че не е за изпускане. Така, в един слънчев октомврийски ден се отправихме на екскурзия до Тайнствения кът в Редуудс.

Над паркинга пред входа се извисяваше огромна дървена порта. Обектът на нашето посещение се простираше на около 14 квадратни метра (150 квадратни фута). Цената на билета бе 5 долара и гид водеше посетителите на малки групи (5-6 души) до мястото.  

Вероятно за американците бе лесно да следят бързия обяснителен монолог на гида, но аз – германска туристка  –  можех да доловя само някои неща. Това, което видях и усетих, обаче, ме удиви.    

Изкачването по хълм, който изглеждаше измамно лесен за катерене, ставаше все по-трудно с всяка крачка. Напрягайки всички сили, аз се опитах да се приближа до стара килната дървена къща, залепена за склона. Усетих се да сграбчвам парапета, докато главата ми направи няколко допълнителни завъртания. Почувствах нещо като световъртеж.   

Незнайната сила – енергия, която вече не смея да нарека гравитация – взе надмощие.  Трябваше да се преодолее огромно налягане, за да се изкачи този на пръв поглед нисък хълм. Мънкащият водач ни беше предупредил, но ние, естествено, го бяхме пренебрегнали. Как беше възможно такъв посредствен на вид хълм да се сравнява с едно алпийско изкачване? С огромно усилие се издърпах нагоре по парапета, за да направя последните няколко крачки.   

Птиците и животните отбягват този район

Сякаш тук беше в сила нещо от друг свят. Птиците не долитаха в тази част на гората – чуруликането им не се чуваше. Другите животни също стояха настрана.

И после – секвоите. Обикновено те са окичени с тънки клони, които обграждат цялото стъбло и растат навън, но секвоите, които опасваха тайнственото място, нямаха такива клони. Чудно е какви природни закони управляват това място?

И ако усещането за липса на гравитация беше загадка, какво остана за предстоящите дори още по-странни неща. В дървената къща едно махало се люлееше два пъти по-далеч в едната посока, отколкото в другата. Направена от тънки дървени летви стена се оказа съвсем лесна за изкачване. Какви бяха всички тези изненади – трикове или тайни?

В края на обиколката стигнахме до хоризонтална бетонна плоча, в двата срещуположни края на която могат да застанат двама души. Разменяйки местата си, те се чувстват по-високи или по-ниски – както един спрямо друг, така и спрямо останалите. Посмяхме се, фотоапаратите защракаха и изведнъж световъртежът ни изчезна.  

Много професионални и любители изследователи са изучавали този район с всякакви измерващи уреди, и въпреки това не са успели да дадат убедително обяснение за действащите тук сили. Някои  посетители просто се смеят и заявяват, че всичко това е илюзия. Други се връщат отново и отново, а мнозина си тръгват все едно нищо особено  не се е случило – просто едно забавно преживяване.   

Реалност ли е всичко това или научна фантастика? Чиста илюзия или поглед в друго измерение? Ако не друго, то Тайнственият кът отправя предизвикателство към нашите възприятия,  подканяйки ни да зададем някои въпроси относно своя общоприет начин на мислене.      

Превод: Антоанета Ангелова