Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
17.03.2010 21:00 -
Акад. Стефан Младенов е роден във гр. Видин...
Наш учен вбесява нацистки генерал
• 126 години от рождението на видния езиковед акад. Стефан Младенов
На 15 декември се навършиха 126 години от рождението във Видин на Стефан Младенов. Той е виден изследовател на езика ни, оставил над 1100 публикации в българското книжовно наследство.
В навечерието на Втората световна война езиковедът академик Стефан Младенов е поканен в Берлин да изнесе научен доклад на тема “Значението на славянските езици”. Ученият е известен като заклет противник на расизма. Но на конференцията присъства хитлеристкият генерал Фон Масов. Шокиран от тезите на българския академик, той става вбесен от мястото си и скандално разтуря форума на филолозите.
Случката говори за гражданската съвест и смелост на достойния български учен, който от малък има афинитет към изучаването на езици. Още като ученик овладява свободно немски, френски и английски. През 1889 г. спечелва стипендия да следва славянска филология. Още като студент публикува първата си научна студия. Талантът и пословичното му трудолюбие го превръщат в полиглот – владеел над 20 езика. Става доцент в Софийския университет през 1910 г. , а до 1941 г. завежда там Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание.
Чел е лекции и по староиндийски, готски и старо-високонемски, по морфология на гръцкия език. Световна слава му носи издадената през 1929 г. в Германия “История на българския език. С карта”. Стефан Младенов е авторът на “Речник на чуждите думи в българския език с обяснение за произхода и състава им” от 1932 г. , а през 1941 г. публикува “Етимологически и правописен речник на българския книжовен език”. Но с присъщата си скромност акад. Младенов заявява: “В сравнение с това, което е трябвало да извърша за половин век, аз съм направил извънредно малко! Езикознанието е твърде обширна дисциплина и нашият български език заема не последно място в реда на човешките езици.”
Умира на 1 май 1963 г. в София.
В навечерието на Втората световна война езиковедът академик Стефан Младенов е поканен в Берлин да изнесе научен доклад на тема “Значението на славянските езици”. Ученият е известен като заклет противник на расизма. Но на конференцията присъства хитлеристкият генерал Фон Масов. Шокиран от тезите на българския академик, той става вбесен от мястото си и скандално разтуря форума на филолозите.
Случката говори за гражданската съвест и смелост на достойния български учен, който от малък има афинитет към изучаването на езици. Още като ученик овладява свободно немски, френски и английски. През 1889 г. спечелва стипендия да следва славянска филология. Още като студент публикува първата си научна студия. Талантът и пословичното му трудолюбие го превръщат в полиглот – владеел над 20 езика. Става доцент в Софийския университет през 1910 г. , а до 1941 г. завежда там Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание.
Чел е лекции и по староиндийски, готски и старо-високонемски, по морфология на гръцкия език. Световна слава му носи издадената през 1929 г. в Германия “История на българския език. С карта”. Стефан Младенов е авторът на “Речник на чуждите думи в българския език с обяснение за произхода и състава им” от 1932 г. , а през 1941 г. публикува “Етимологически и правописен речник на българския книжовен език”. Но с присъщата си скромност акад. Младенов заявява: “В сравнение с това, което е трябвало да извърша за половин век, аз съм направил извънредно малко! Езикознанието е твърде обширна дисциплина и нашият български език заема не последно място в реда на човешките езици.”
Умира на 1 май 1963 г. в София.
История на българите - от акад. К. Ирече...
История на българите - от акад. К. Ирече...
История на българите - от акад. К. Ирече...
История на българите - от акад. К. Ирече...
История на българите - от акад. К. Ирече...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене