И ДАМИ ГИНЕЛИ В АЛХИМИЧНИТЕ ЛАБОРАТОРИИ Размер на шрифта:
Статията е видяна 830 пъти ИСТОРИЯТА НА ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА "АДСКАТА СМЕС" – БАРУТА, ТЪНЕ В МНОГО ЛЕГЕНДИ И ИЗМИСЛИЦИ

За никого не е тайна, че в света съществуват множество неща, за които няколко души едновременно претендират да са техни изобретатели. Разделяло ги е времето, разстоянията, езиковата бариера, но все пак те успявали да получат едно и също нещо. Сякаш висшите сили “се застраховали”, насаждайки в умовете на намиращи се далеч един от друг хора една и съща идея. С подобни изобретения са свързани множество истории, но най-много тайни, легенди и измислици са свързани с появата на барута.

МЕЧТИТЕ ЗА ФИЛОСОФСКИЯ КАМЪК

Началото на Средновековието е ознаменувано с това, че алхимията, както бихме се изразили днес, се превърнала в ултрамодерно увлечение. Всеки втори човек, умеещ да чете и пише, бил обзет от идеята да получи философския камък.

Мълвата за веществото, способно да превръща “неблагородните” метали в злато и да удължава живота до безкрай, опиянявала цяла просветена Европа. При това мечтателите непрекъснато забравяли, че за получаването на търсеното вещество е необходимо да се трудят здраво около двадесетина години.

Под опушените тавани на стаичките, използвани за лаборатории, се трудели упорито князе и барони, монаси и философи, лекари и законодатели, занаятчии и дори дами. В онези времена информацията се разпространявала бавно, общото ниво на образованието било твърде ниско, а това, което било достъпно, било зашифровано многократно и алхимиците трябвало да работят, както се казва, по метода “на пробите и грешките” и пипнешком да смесват различни вещества.

В резултат това водело до множество нещастни случаи, защото неопитните експериментатори изпробвали, вдишвали и миришели ту едно, ту друго вещество, пламвали пожари, лабораториите взели живота на стотици привърженици на херметичното изкуство. Въпреки това хаотичните експерименти носели не само гибел и разочарования. За няколкото години на алхимичния “бум” в Европа били извършени множество открития, плодовете на които ползваме и до ден-днешен. Содата и прозрачното стъкло, огледалото, стоманата, термометърът, порцеланът, технологията за получаване на етерични масла и много други са плодове на спонтанните алхимични опити. Всички легенди за алхимичния произход на барута твърдят, че той е бил изобретен абсолютно случайно, само авторството се приписва на различни лица. Единственото, в което легендите съвпадат, е датата на това събитие - 1258 година.

ЛЕГЕНДАТА ЗА ЧЕРНИЯ БЕРТОЛД

Говори се, че Бертолд Шварц е роден около 1210 година в околностите на Фрейбург и от дете се отличавал с неспокойния си дух. Той бил по-малкият син на полуразорен дворянин и нямал права върху оскъдното наследство, а да посвети живота си на войнската служба, за да получи като награда поне малко земя, нямал желание.

След като попътувал из Европа в търсене на по-добра съдба и получил някакво образование, Бертолд бил принуден да се върне в родината си. Баща му бил починал и, чувайки от по-големия си брат лек намек да върви оттам, откъдето е дошъл, нашият герой намерил приют в един от манастирите на Фрейбург. Към кой точно орден е принадлежал манастирът, никой не помни и не е възможно да се възстановят тези данни. На малкото известни изображения Шварц е облечен ту в расо на францисканец, ту в цистерцианска одежда, ту в традиционните дрехи на чародей и маг.

С една дума, той се затворил в килията и се отдал на настървено четене и образоване.

По-нататък легендите започват да се множат и да си противоречат. Според една от версиите Бертолд Шварц прекарал много години на територията на манастира, без да го напусне дори за ден. Той изучавал древните книги и в един момент му се явил или ангел, или дяволът и му дал рецептата на безсмъртието. След това нашият герой отново се потопил в учението и опитите си. Според друга версия Шварц не бил прекалено набожен и приел калугерството по принуда, защото не виждал друг начин да се изхранва. Но имал жив, неспокоен характер и весел нрав, освен това често изнасял беседи, засягащи твърде далечни от богословието теми. Отдавал нужната почит на шедьоврите на местното винопроизводство и на прелестните красавици и изяснявал възникналите с другарите си по бутилка спорове с тон, далеч от благопристойния.

И точно в една от тези кръчми веднъж той срещнал непознат, който казал, че идва от Изток. Не е известно за какво са разговаряли, но на сутринта непознатият напуснал Фрейбург, оставяйки на своя нощен познат някакъв ръкопис. Това вероятно е бил някой от преминаващите от ръка на ръка тогавашни алхимични трактати.

НАЙ-ВАЖНОТО Е СЯРАТА

След като се запознал основно с алхимичните текстове и провел редица експерименти, без да получи обнадеждаващи резултати, Бертолд Шварц стигнал до извода, че всички цели, които си поставя пред себе си алхимията, противоречат на каноните на християнските добродетели.

С други думи, смиреният християнин няма право да желае нито богатство, нито безсмъртие. Следователно светите отци са били прави и херметичното изкуство има отношение към природата на дявола. А кое вещество е неразривно свързано с дявола? Сярата, разбира се!

Тогава той се впуснал в опити с дяволски вещества, предполагайки, че именно в тях се съдържа тайната на философския камък. Тъй като нямал дълбоки познания в областта на природата на веществата като много други свои съвременници, започнал да смесва сярата с всичко подред, нагрявал я, стривал я, изстудявал я и пак я нагрявал. Саждите и отпадъчните материали така силно попили в кожата, ноктите, косите и дрехите му, че те добили странен кафеникав цвят. За тази своя особеност и заради избухливия си характер той скоро получи прозвището Черния Бертолд.

ЛЕТЯЩИЯТ КАМЪК

Претърпявайки неуспех след неуспех, упоритият Бертолд не се предавал и измислял все нови и нови комбинации и начини на обработване на сярата. Един прекрасен ден той поставил съда за опити върху огъня, но се раздал оглушителен взрив и той се пръснал на парчета.

Изуменият алхимик не след дълго се съвзел от случилото се и тъй като бил човек с жив ум, започнал да изследва свойствата на получената смес. След редица експерименти той направил опит с парче камък, поставено в каменно гърне, където била добавена и новоизобретената смес. Камъкът излетял от гърнето като при оръдеен изстрел, достигнал изключителна височина и пробил внушителна дупка в тавана. Черния Бертолд бил в недоумение. Вместо философски камък той получил най-силното взривно вещество, познато дотогава.

Естествено опитът веднага станал известен. Новият прах бил пратен за експертиза при архиепископа, за да се определи неговият божествен или дяволски характер. Междувременно Шварц бил поставен под домашен арест и, както твърдят легендите, повече не напуснал килията си. Сместа, която получила названието “черния прах”, някак си неусетно станала достояние на управляващия елит на тогавашна Европа и след известно време вече се използвала по бойните полета. Така започнала новата история...

ВЕРСИЯ №2

Британската версия за изнамирането на “адския прах” е различна. Тя твърди, че в същата 1258 година прахът бил изобретен от блестящия английски учен, монаха францисканец Роджър Бекън (1214 - 1292), гордост на короната и нацията. От неговото научно перо излезли много трудове, като най-известните са Opus minus, Opus majus, Opus terium. Дълбоките му познания в областта на естествените науки му навлекли подозрения в магьосничество, заради което попаднал в затвора в Париж /1278/, където останал десет години. Според друга версия той бил хвърлен в затвора, защото силните на деня намерили у него рецепта за добиване на злато. Според тази легенда Бекън изобретил барута още докато бил на свобода и направил това така, както и Черния Бертолд - случайно, в резултат на спонтанните си алхимични опити. Това впрочем е твърде съмнително при колосалната му ерудиция и блестящия му ум, който признавали всички тогавашни просветени и запознати с успехите му именно в областта на херметичното изкуство.

Дори финалният експеримент с гърнето и летящото парче камък съвпадат в двата случая. Няма да обвиняваме нито една от двете страни в лъжа. Защото вероятно и двамата герои наистина са изобретили “адската смес” независимо един от друг, а предаваните от уста на уста легенди просто са уеднаквили подробностите. Както и да се е случило това, изобретяването на барута повлияло не само на Европа и Англия, но изобщо на съдбата на целия свят. И продължава да й влияе до ден-днешен.