ТУК И СЕГА :: Любопитно

Гръм и ехо Линейната мълния винаги, а по – рядко и другите видове с изключение на плоската се съпровождат със специфичен за тях звук. Особено характерен е познатият на всички ни гръм, съпровождащ линейната мълния. Всред народа има различни обяснения за гърма – и религиозни, и наивни. Така например и сега дори се счита, че този гръм произлиза от сблъскването на облаците. В действителност научното обяснение е друго.
    Токът протича в канала на мълнията за много кратко време. Поради извънредно високата температура въздухът много бързо се нагрява и разширява. След прекъсване на тока той бързо изстива и се свива. Това моментално голямо сгъстяване на въздуха в близките околности на канала и последвалото го бързо разреждане се предават и по – далеч във вид на звукова вълна. Но, както показаха по – новите изследвания, звукът се поражда не само от бързото сгъстяване и разреждане на въздуха в канала, но и поради истински взрив, дължащ се на образувалия се гърмящ газ при разлагане на водната пара на водород и кислород в канала на мълнията. Специалните измервания показаха, че в първите няколко десети части от секундата след изтичане на тока по канала звуковата вълна се разпространява със скоростта на взривна (5000 м/сек), докато нормалната скорост на звука във въздуха в 330 м/сек. Поради това в близко съседство с мястото, където е паднала мълнията, се чува силен трясък, който по – далеч преминава в обикновена звукова вълна.
    Но мълнията не завършва с един удар, а след първия през кратки интервали от време следват редица други. Всеки от тях поражда звукови вълни, а тези от различните удари достигат една след друга до нашето ухо. От друга страна, различните точки от дългата понякога с километри мълния представляват от себе си източници на звук. Ето защо от различно отдалечените до нас части на мълнията ще достигнат последователно звукови вълни, които заедно с тези от предшествуващите и следващите удари са причина да чуваме този специфичен, постепенно заглъхващ грохот, наречен гръмотевица. Ефектът се подсилва и от ехото – достигане в ухото заедно с преките и на многократно отразени от различните предмети по земната повърхност звукови вълни.
    Гърмът се чува известно време след мълнията, защото скоростта на светлината е много по – голяма (300 000 км/сек) от тази на звука и тя изминава разстоянието между мълнията и наблюдателя почти мигновено. Ако отбележим времето на светванетои това на чуването на гърма и разликата между тези моменти умножим на скоростта на звука, ще получим разстоянието на мълнията от нас. Когато това разстояние е по – малко от 3 км, мълнията се нарича близка, а когато е по – голямо – далечна.
    Далечната, на която се чува гръмотевицата, е 18 – 20 км, а в редки случаи достига 30 км. Прави впечатление, че това разстояние е много по – малко от разстоянието, на което се чува изстрелът на едно оръдие. Причината за това са специалните метеорологични условия, при които се разпространява звукът на гръмотевицата, които обуславят бързото му заглъхване.
    Установено е, че по – голямата част от енергията на гърма се съдържа в звукови вълни, които нашето ухо не възприема, а енергията на тези, които то възприема, бързо се разсейва. Мълниите, ставащи между облаците на височина, по – голяма от 1000 – 1500 м, където въздухът е по – рядък, се съпровождат с по – слаб гръм. За далечината на чуване, както лесно се съобразява, има значение и посоката на вятъра.
    Някой път при гръмотевици или при изстрел на оръдие, взрив на бомба и други се получава така, че на известно разстояние от източника на звука престава да се чува, но по – далеч звукът отново се чува. Това се дължи на обстоятелството, че звуковите вълни, идващи направо от източника, са заглъхнали вече, но една част от тях, разпространили се в по – високите слоеве на атмосферата, се отразяват, както това ставаше и при светлината, и се връщат на земята, и то на значително по – далечно разстояние от източника. Ето защо след една зона на мълчание звукът отново се чува. Това явление е добре познато през време на война. Фронтът може да не се е преместил, но един път стрелбата се чува ясно, а друг път почти не се чува и човек може да помисли, че той се е отдалечил. През време на бомбардировките над София преди 9 Септември 1944 г. също така бяха констатирани зони на чуване и мулчание в различни места в страната.
    Всеки е забелязал, че когато вали дъжд, след силен гръм дъждът почти винаги забележимо се усилва, а капките стават по – големи. Причината затова може да бъде както сблъскването на капките и уголемяването им вследствие на сътресението на въздуха, произтекло при гърма, така и усилване на ролята на електрическите сили при това уголемяване. Интересно е, че тези промени в големините на капките могат да се открият и чрез внимателно наблюдение над дъждовната дъга. Така например при силен гръм границата между цветовете в дъгата почти изчезва. Особено ясно това се забелязва във вторичната дъга. Дъгата вибрира, следвайки промените в големините на капките.

Нагоре