2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Всички знаем легендата как Бог, когато раздавал земите по света, българинът закъснял. И на Бог му станало тъжно, и му подарил… парченце от Рая. И този Рай и до днес не е разкрил всяка своя тайна и мистерия. Можем да се гордеем със стотици метри плажове, причудливи скални образувания, долини, равнини, планини, хиляди красиви кътчета, зареждащи с енергия. Но в този Рай си имаме още нещо.
На толкова малка територия сме събрали огромно количество легенди, тайни, неразгадани загадки. Всички знаем имената на Ванга, Петър Дънов. Всички знаем за Мадарския конник, Царичина, Стобските пирамиди, Белинташ, стотици тракийски могили и храмове. В малкото си парченце от рая сме събрали толкова загадки, колкото големи страни не могат да съберат никога. И макар в чужбина да не асоциират толкова България с това, ние сме една от най-старите цивилизации на Европа, една от най-ключовите точки от историята на света.
За да се докоснете до една от силните мистерии на България, посетете село Мостово. То се намира на 27 километра от Асеновград, в родопския рид Добростан. По-интересното за местоположението му е, че се намира в средата на точно описан квадрат от четири свещени места – Юрта, Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора. Името на селото идва от естествения мост над реката на самия вход на селото. С течение на времето реката сама е издълбала пътя си в дебелата, масивна скала.
Самият Белинташ се намира съвсем наблизо. Предмет на научни интереси от 1975г, името на скалната идва от „бял, добър камък“. Преводът може да е и „камък на знанието“. Още от името идва мистиката около Белинташ. Някои го наричат „българския стоунхендж“, но всъщност и двете места са толкова уникални, че не може да се говори за сравнения. Ако все пак двете места имат нещо общо, това все още не е доказано за нито едно от тях.
Белинташ е обвързан с легендата за Потопа. Твърди се, че той е приютил Ноевия ковчег, а за доказателство на скалата ясно личат халки, за които са били привързани въжетата на кораба. Истина или не – кръглите отвори са там и до днес.
По-силната легенда, обаче, е свързана с траките. Заради разположението си Белинташ е естествена астрономическа обсерватория. По време на равноденствие слънцето изгрява точно над Сини връх и залязва точно над Караджов камък. Изследователите на тайния район се обединяват за една теория – Белинташ е било мястото, на което древните хора, а по-късно и траките са осъществявали своята връзка с Космоса. За първи път през 1986г. се забелязва небесна карта в знаците на платото. В щерните се виждат прибори за определяне на местонахождението на звездите. С годините тази теория набира много последователи. В доказателство на тезата са правени опити да се проследи местонахождението на нбесните тела преди 6 – 7 000 години. Резултатите са все още на нивото на хипотезата. Има също хипотеза, че Белинташ е бил център на космическия туризъм. Издълбаните щерни може да са имали чисто техническо знаечение за приземяването и излитането на космическите кораби. В конфигурацията на скалните ямки учените виждат отчетливо съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион. Слънцето и Луната се отразяват точно в двата кладенеца в определени дати от годината.
Има една странна теория за светилищата на траките. Древните жреци винаги избирали риолит за скалните си светилища. Това е така не само в България, теорията се потвърждава и в Румъния, Молдова, Франция. Всъщност част от камъните в Стоунхендж също са от риолит, което може би обяснява и връзката между него и Белинташ. Древните жреци са виждали нещо точно определено в този вид скала. Ние обаче все още не сме достигнали до нивото да видим и разберем кое точно е различното.
В самото начало на Белинташ върху скала са издълбани знаци, приличащи на указател. Наложени на съвременната карта, те маркират точно копмплекса от светилища в тази част от Родопите – Долнослав, Драганица, Белинташ, Караджов камък, Кръсова гора. Учените смятат, че много от тези теории не могат да са просто съвпадения.
Заедно с теориите за космическия туризъм тук се развива и самия, съвсем земен турзъм в областта. Хората, които идват тук, говорят за енергизиращия ефект на областта и за начина, по който им действа – зареждащо, отпускащо, някак мистично. Елате в Белинташ и опитайте да разгадаете загадката. Местността предлага наистина много разходки, гледки, усещания, тайни.
Белинташ е малко каменно плато, което се намира в северната част на Родопите. Известно е като древно тракийско светилище на бог Сабазий на Бесите. На турски думата Белинташ означава „камък на познанието“.
Според друга теория името Белинташ се превежда като „камъкът на войната“, заради свещената война за главното светилище на Сабазий/Дионис в Родопите, водена от беския жрец Вологез.
Мястото се свърза и с още една легенда, която разказват местните хора. Според нея, до Белинташ са стигали водите на Потопа и на неговите халки е бил привързан Ноевия ковчег.
Дали е вярно или не, мястото си остава една неразкрита загадка за историята. В същото време представлява един природен феномен, които си струва да бъде посетен.
Как да стигнете до Белинташ?
Първо трябва да се доберете до гр. Асеновград и от там имате още около 30 км. От Асеновград се продължава по пътя към Кърджали, като се отбива вдясно през с. Червен. Минава се през с. Горнослав, след това през с. Орешец. На разклона за с. Мостово се продължава направо (Мостово е надясно), стига се до разклона за махали Врата и Кабата. За Кабата (старите къщи) е вдясно, за Белинташ се тръгва наляво, преминава се през махала Врата, след това се достига до разклон, на който има покрита чакалня като барака, тръгва се надясно (има табела) и се стига до гробище, където има табела на Природозащитен парк. Вляво се отива за Чотрова махала и Чотрова къща, а надясно – за Белинташ и вилно селище Сабазий. Стига се до чешма, откъдето надясно и нагоре по хълма върви една пътека, която е за Белинташ. След 15 минути по нея и сте на върха на скалата.
/ по материали от интернет/