СВЕЩЕНАТА ТРАПЕЗА   Още в дълбока древност на храната била приписвана магическа сила. Нашите далечни прадеди смятали, че попадайки в организма, начертаните върху нея свещени знаци и пожелания физически го даряват с късмет, здраве, щастие и опрощавали греховете му.

Например разпространеният обичай да се изписва върху тортите "Честит рожден ден!" и да се украсяват със свещи е възникнал още в древна Гърция. Произходът му е свързан с богинята Артемида - повелителка на Луната и лова. Нейният рожден ден се отбелязвал с медени сладкиши, на които горяла свещ. Смятало се, че празнуването привлича злите духове, затова когато рожденикът духвал свещта, обезателно след това трябвало да изяде всичко написано върху тортата.

ВЕЛИКДЕНСКОТО ЯЙЦЕ

От древността яйцето е символ на космическото начало, от което е възникнал целият свят. През вековете хората са виждали в него въплъщение на вечния живот, на непрекъснатия цикъл на зачатията и ражданията и на надеждата за по-добро бъдеще.

Повечето езически народи в Европа смятали, че жълтъкът е символ на Слънцето, на мъжкото оплодяващо божество, а белтъкът представлява Луната - богинята-майка, която носи в себе си зародиша на потенциалния нов живот.

В католическата традиция преобладава обичаят да се подаряват осветени яйца не на Великден, а на новородените (по-точно на техните майки), тъй като се смята, че те ще донесат на бебето здраве и късмет. В православието се разменят осветени яйца в знак на благопожелания, но особено трепетно вярващите са се отнасяли към обичая да се носят великденски яйца на гробовете на починалите. Това осигурява срещата с тях в деня на всеобщото възкресение, които ще настъпи след второто пришествие на Христос.

КРЪСТЪТ

Кифличките с кръст - праобраз на църковната просфора и великденския козунак - са съществували дълго преди възникването на християнството. Върху тях бил изобразяван равностранен астрологически кръст - символ на четирите посоки на света. Такива кифлички обикновено се правели в периода на пролетното равноденствие -затова ги свързват с Великден.

В православната традиция се смятало се, че при благочестивите хора осветените кифлички остават свежи и не плесенясват през цялата година. В домовете на моряците, както и в църквите, които се намирали на брега на морето, окачвали осветените козунаци на мрежите, украсени с кръстове и образите на Николай-угодник и Свети Христофор, които са покровители на пътешествениците.

Католиците пекат марципани - жълти кръгли кифлички, украсени отгоре с кръст и с единадесет капчици глазура от шоколад или единадесет орехучаства цялото домочадие, при това се започва от най-малките, и всеки трябва да разбърка пудинга или поне да прокара по него пръста си девет пъти по часовниковата стрелка.

ПРАЗНИКЪТ НА КАТМИТЕ

чета. Самите кифлички символизират възраждането на Слънцето и Иисус Христос, а единадесетте капчици са символ на апостолите, които Му останали верни.

СЮРПРИЗ В ПУДИНГА

Коледният пудинг обикновено се прави в Западна Европа в деня на зимното слънцестоене. При приготвянето му се използват всякакви плодове и зърнени култури. На Запад в него се поставяли и монети и малки камбанки, които символизират богатство.

Пудингът обикновено се забърква в специален ден, наричан Ден за замесване на пудинга. Този процес е своеобразен ритуал, равен по значимост на боядисването на яйца при православните, а целта му е да се осигури благосъстояние през новата година. В приготвянето му участва цялото домочадие, при това се започва от най-малките, и всеки трябва да разбърка пудинга или поне да прокара по него пръста си девет пъти по часовниковата стрелка

ПРАЗНИКЪТ НА КАТМИТЕ

Те са символ на Слънцето, което в това време започва да набира сила. Като знак на небесното светило защитават човека със силата на космическия огън и светлина от по-пълзновенията на тъмните и сили.

Чисто кулинарните методи за приготвяне на тази кръгла и гореща палачинка са се различавали в различните християнски страни, но този вкусен "амулет" се приготвя навсякъде в последната седмица преди Великия пост. Те се сервирали с мед, сметана, сирене и други лакомства, които се забраняват в периода на покаяние преди Великден. Вечерта в неделята преди началото на Великия пост децата на католиците ходят от врата на врата и молят за палачинки и сладкиши. Прието е да се смята, че ако изядеш голяма палачинка в седмицата преди постите, през цялата година ще имаш достатъчно пари.

ДНИ НА РАДОСТ И ПЕЧАЛ

Ритуалните трапези във всички времена са неотменна част от рождените дни, сватбите и погребенията.

Както споменахме, на Запад раждането се отбелязва с подаряването на младата майка на осветено яйце или негов образ - яйцеподобна кутийка (нещо подобно на знаменитите яйца фаберже), в която поставят златна монета за новороденото.

В деня на поменаване-то на мъртвите при католиците - Хелоуин, който в Западна Европа и Северна Америка традиционно се отбелязва на 31 октомври, както и в дните за помен в Китай и Япония, които са през август-септември, обикновено се приготвя любимата храна на покойните, за да могат душите им да се върнат.

Отгласи от този обичай съществуват и при православните: отивайки на гроба на задушница, роднините носят храни, които са били любими приживе на техния близък.

Друго ритуално блюдо на Хелоуин в западните страни е ястието от тиква - пудинг или баница. Но причината не е в някаква особена връзка на този зеленчук със задгробния свят, а в здравословната икономия. От кората на тиквата правят маски и фенери, а меката част, за да не се изхвърля, се използва за кулинарни цели.

ЩАСТЛИВИТЕ БАНИЦИ

В културните традиции на много народи сватбената торта или баница е задължителна част от тържествата на бракосъчетанията. Тази традиция се е появила в древен Рим, когато новобрачните изяждали питка от брашно, вода и сол в знак на това, че новото семейство никога няма да познае нуждата.

Постепенно питките се превърнали в баници, а след това и в торти и станали много по-вкусни, а обичаят за украсяването им се появил едва през XVII век. Разнообразието на съставките символизирало богатството и всичко хубаво, което има в живота. Затова сватбената баница в Западна Европа била напълнена с всичко, с което е възможно и дори с невъзможното. В плънката понякога попадали и скъпоценни камъни, и парчета от скъпи платове, и сребърни лъжички. Всеки от гостите трябвало да изяде по парче от нея, за да усили магическата сила на угощението и плодовитостта на съпрузите.

И до днес съществува обичаят да се изпраща парче от сватбената баница или торта на тези, които по някакви причини не са могли да присъстват на тържеството. В Западна Европа неомъжените девойки събират трохите от своето парче и ги изсипват през венчалната халка, а след това ги събират и ги поставят под възглавницата. Смята се, че след изпълнението на този ритуал ще сънуват бъдещия си съпруг.

Булката оставя парче от сватбената торта в знак на това, че ще е вярна на съпруга си. Католиците пазят това парче в хладилника до кръщенето на първото дете.

В древността е съществувал обичаят да се чупят чиниите, в които се е сервирала сватбената торта. Това било своеобразно гадание, което се правело от булката: броят на парчетата предсказвал броя на децата, които ще имат новобрачните. От тук несъмнено е тръгнала представата, че счупеното носи щастие.