Ако се пренесем в 10ти век, макар и само мислено, ще е съвсем ясно, че правата и статусът на жените в нашето общество са сериозно еволюирали от тогава.

И все пак, ако настроим машината на времето за дестинация България, в това отдалечено лето Господне, несъмнено ще се натъкнем и на едно сериозно явление в тогавашното ни царство – Богомилството.

Изпълнили и обединили горните стъпки, най-вероятно ще забележим, че сред водачите на богомилите е имало и жени.

Една от тях е Макрина.



Тя приема богомилско кръщение, когато е само на 16 и до края на живота си остава недокосната от мъж – нейното сърце е горяло само в огъня на делото, където е оставила ярка следа, видна и до днес.

След като приема степен «съвършен» и е била назначена за епископ на движението, тя става Михаил Унгарец – мъжко име, в един суров, мъжки свят. То ни нашепва и част от задълженията й – на Макрина се пада територията на Унгарското княжество.

Там тя създава духовни центрове, организира и ръководи богомилските църкви, обучава и напътства верните последователи.

Изключително ерудирана, с впечатляващ характер и знания, тя се радва на слава, далеч надхвърляща пределите на Унгария и България,

Многобройните й книги имат още по-многобройни преписи, предавани от ръка на ръка из цяла Европа. Оцелелите от тях са намерили сетно убежище в студените, подземни хранилища на Малтийския орден*, където безмълвно пазят тайните на едно изчезнало учение.

В Малта до тях е успял да се добере проф. Николай Райнов и да ги резюмира в труда си «Богомилство и богомили», разбира се – неиздаден все още…

Богомилско, египетско, мексиканско и есениянско таро, кабалистичните елементи на учението, описания на посвещенията, връзката между Атлантида и богомилството, загадъчни легенди – един списък, който е малка част от това, което Михаил Унгарец е писала, и което ние не можем да прочетем.

Поддържала е активна връзка с различни духовни дейци из целия континент – така например, според Николай Райнов, тя е изпращала текстове на виден Марсилски презвитер, строг кабалист, които са запазени в Малта като книгата “За Петела и Млечния Път”, 130 листа голям пергамент.

Макар и оскъдна, информацията за нея ни разкрива една изключителна личност, осветила с факела на знанието мрачния средновековен бит на хиляди, личност, получила огнена награда.

Михаил Унгарец е била призната от българската власт с мъчения, каквито трудно биха понесли и най-смелите мъже, и е изгорена жива в двора на манастира «Св. Параскева»**, заедно с много верни последователи.

Тя е Макрина – една свободна жена от 10ти век, за която ние знаем малко.

Просветителите ЖЕНИ - една малко позната и проучена тема!
Чудесна идея, поздравления :)

прочетох с удоволствие. Благодаря за познанието! Една жена да пробие в мъжкия свят в онези времена, наистина трябва да е била мъжко момиче.

Изключително! И никой нищо не е казал досега за тази Макрина. Българка е нали? Каква тъпа нация сме; дори не си знаем великите личности и се занимаваме с разни мушмороци.

Това не е еволюция. Тя си остава жена при всичките тези възходи макар и недокосната - тя си остава жена. Няма еволюция. Няма изменение нито на гените нито на вида.
Еволюцията сама по себе си е промяна към по-добро. От едно нищо - да стане нещо!

са били по-смели, по-умни, по-способни! Прекрасен постинг!:)))