2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Първата коледна картичка, изобразяваща сър Хенри Коул и неговото семейство.
Днес изпращането и размяната на коледни картички са на път да се пренесат изцяло в Интернет (виж напр. Безплатните коледни картички в Интернет - линкове). Но малцина се замислят, че истинските коледни картички се раждат само преди 170 години. Това става по коледните и новогодишни празници на 1840 г., когато лондонският аристократ Хенри Коул нарушава строгите британски традиции. До този момент поздравленията и благопожеланията за Рождество Христово се изказват чрез подаряване на литографии с подобна тематика и сюжети, обмен на лично разнасяни визитни картички, витиевати писма и др.
Но сър Коул бил мързелив, което някак противоречи на факта, че точно той е основател на прочутата лондонска галерия “Виктория и Албърт”. Той поръчва на художника Джон Хорсли да му направи 40 еднакви литографии, на които е изобразено голямото му семейство, наредено около коледната трапеза. Зад него на втори план са нарисувани сцени на състрадание и милосърдие – фамилията Коул раздава храна и дрехи на бедните. Надписът гласи: “Весело Рождество и щастлива Нова година”. По-късно се ражда и такава песен, все още много популярна в англосаксонския свят.
Станалото се разчува сред лондонските сноби, които приемат идята на сър Коул за интересна ексцентричност. През 1843 г. оригиналът на неговата картичка се размножава в хиляда екземпляра, продавани по шилинг парчето. От тях в 21 век са запазени едва 12 екземпляра, интересът към които се пришпорва от колекционерската страст. По тази причина през 2001 г. разиграната на търг картичка от първия тираж е продадена за 22 хил. лири. Включена е в книгата на рекордите “Гинес” като най-скъпата в света.
Към 1860 г. поздравителните картички са вече индустрия, а веднаж добре възприети от гражданите, започва производството им и за други празници – религиозни, национални и лични. Но истинският бум настъпва на границата между 19и 20 век, когато дагеротипията и фотографията са се превърнали в обществено благо.
Коледна картичка от 19 век.Само през 1906 г. във Великобритания са изпратени 860 млн. пощенски картички, а чрез усета и рефлекса на модернистите се появяват и първите оригинални художествени произведения. Специализираните магазини ги предлагат в комплекти по 6, 12 или 24 броя в опаковка. Като създатели на новата мода, англичаните предпочитат художествената изработка, проявяват висока взискателност към дизайна, но не пренебрегват и авторството.
В САЩ са по-небрежни в това отношение и затова преобладават фабрично произведените картички с клиширан стандартен текст. Макар в зората на тази мода преселилият се в Бостън германския литограф Луис Пранг, пренесъл я отвъд Океана през 1875 г., да е по-взискателен към естетическия вид на картичките и текста. За отбелязване е фактът, че след терористичния акт от 11 септември 2001 г. рязко се увеличава интересът към националната символика, предлагана главно чрез цветовете, звездите и ивиците на националния флаг, дори по изображенията на Санта Клаус. Канцеларията на президента Джордж Буш вече изпраща за Рождество Христово по 2 милиона картички.
Коледна картичка, началото на 20 век.В крепостите на католицизма – Испания и Италия на Запад, Полша на Изток, евангелските сюжети с Рождество, даровете на влъхвите, Мадоната с Младенеца са по-популярни от изображенията на Дядо Коледа. При това тези сюжети често са репродукции на сакрални картини, дело на големите майстори от Ренесанса. Католиците не обичат фабрично отпечатаните поздравления, а предпочитат собственоръчно да изпишат текста, с което показват отношение и уважение към адресата. В протестантските страни евангелските текстове са по-малко популярни, но затова пък доминират сантиментите и изображенията от “бомбонен” тип: животинки, украсени елхи, шейната и елените на Дадо Коледа, апликации, звезди от пресован картон, геометрични фризове и солидно количество кич.
В Руската империя първата пощенска картичка за Коледа се появява през 1898 г. и е инициатива на общността “Св. Евгения”. По-късно със създаването на специални произведения за тиражиране се ангажират някои от най-известните художници на руския авангард – Лев Бакст, Иван Билибин, Александър Беноа, та дори Николай Рьорих и др.
Коледна картичка от 20-ти век
Интересно е да се отбележи, че първи англичаните, а сетне и други народи приемат получените картички като признание за висок обществен престиж. По тази причина в семействата със запазени и поддържани традиции получените около Рождество Христово поздравителни картички се излагат за показ на гостите – върху специални масички, край камините или край Коледното дърво.
Коледна картичка от началото на 20 век.В България коледните картички се превръщат в мода почти едновременно с останалата Европа – в края на 19 и началото на 20 век. Но те са известни и по времето на Отоманската империя. Главно в крайдунавските градове Русчук, Видин и Лом, където пристигат с пощата от Виена. А столицата на Австро-Унгарската империя става известна с приноса си картичките да се отпечатват с пощенска марка от 2 кройцера. Идеята е на Емануил Херман, професор във Виенската военна академия, а първия тираж е от 1869 година.
Коледна картичка от 19 век.
Фамилията на княз Фердинанд Сакс-и-Кобург Гота се записва в историята с появата на първата илюстрована картичка в Княжество България. Това става през 1896 година. По случай покръстването на престолонаследника в православната вяра на нея е изобразен малкият Борис. Фердинанд полага началото и на фамилната колекция от поздравителни картички, допълвана след абдикацията му от цар Борис ІІІ, а сетне и от Симеон ІІ. Дело на три поколения, тази колекция е една от най-богатите в света, печелила е редица международни награди и продължава да се поддържа от вече бившия премиер Симеон Сакскобурготски. Заради това той е избран за почетен председател на Съюза на българските филателисти.
Коледна картичка от началото на 20 век.
Тоталитарният режим у нас окончателно изтласква от пазара, та дори и от съзнанието на атеистичната младеж, идеята за Дядо Коледа, подменена с Дядо Мраз. Това се отразява в цялото ни изкуство, в детските песни, в семейните ритуали, в пощенските поздравителни картички. Евангелският дух напълно изчезва, а където все пак оцелява – скритом у дома – се ограничава до затворени в плик и запечатани картички, в които все пак не липсват поздравленияу за Коледа. Едва през 1976 г. Българските пощи издават първата честитка с номинал от 1 стотинка, но отново с образа на Дядо Мраз.
По статистически данни от Българските пощи през декември на 2008 г. са изпратени 9 млн. картички, което е приблизително 11 % от целия пощенски трафик. Останалата предпразнична работа е свършена от SMS-ите.
Автор: Владимир Гаджев
http://e-vestnik.bg/7958/marzelat-na-sar-henri-koul-rodi-kolednite-kartichki/
Всичко спи, сал една
свята двойка над своя син бди,
над главица със руси коси.
А навред тишина
Тиха нощ, свята нощ.
Вест дойде най-напред
от пастири пресекли нощта,
чули ангел да носи вестта,
че Христос се роди
Тиха нощ, свята нощ.
Две очи - и във тях
нежен поглед сияещ от смях,
лъч надежда достига до нас
за спасителен час
ПРЕЗ ЦЯЛАТА ГОДИНА ,
ГОСПОД БОГ НАД ТВОЯ ДОМ
ДА БДИ , СЪС ЗДРАВЕ , ЩАСТИЕ И ОБИЧ
ДА ТЕ БЛАГОСЛОВИ