Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Постинг
21.05.2011 10:09 -
НЕСТИНАРСТВОТО...
Св. Св. Константин и Елена -
иконопис от църквата "Св. Георги" в Кремиковския манастир.
Нестинари разговарят с мъртвите на Св. Константин и Елена
автор: Д-р Валентина Динева
В Странджа
от поколения се предава традицията
за танц върху жаравата
21 май християнската църква е отредила за почит на Светите равноапостоли император Константин Велики и майка му Елена. По време на тяхното царуване през 313 г. християнството става официална господстваща религия в обширната Римска империя. Константин започва усилено строителство на християнски църкви и манастири. През неговото управление се свиква и Първият вселенски събор в Никея (325 г.), който осъжда арианската ерес. Царица Елена посещава Йерусалим, открива животворния кръст Господен и издига много църкви в града, във Витлеем и в Елеонската планина.
У нас народният култ към св. Константин и св. Елена е много силно развит в Странджа планина, където празника им наричат Костадиновден. За него е характерен обичаят игра върху огън, наричан нестинарство и изпълняван от българското и гръцкото население в Странджа до 1912/13 г. До 60-те години на ХХ в. се среща в с. Българи в източната част на Странджа планина, където в наши дни се възобновява. Нестинари ставали мъже и жени от едни и същи родове и така нестинарството се предавало по наследство. За главна нестинарка се избира най-възрастната жена, чиято къща наричат „конак” или „столнина” и се приема за свята. В нея има параклис на св. Константин и св. Елена, където в червени калъфи, наричани ризи, се пазят техните свещени икони. Тук е и свещеният нестинарски тъпан, който се използва само при игрите върху огън.
Сутринта на празника на св. Константин и св. Елена всички заедно с тъпанджиите се събират в конака. Главната нестинарка ги гощава и ги отвежда в параклиса при иконите, които прекадява. После шествието тръгва към аязмото на светците край селото, като най-младият нестинар носи иконата на св. Константин, окичена с цветя. Носят и църковните хоругви и другите икони. Шествието се придружава и от тъпана и гайдата. Когато стигнат определеното място, свещеникът отслужва литургия и благославя донесените курбани - обреден хляб, сирене, печени овни, шилета. Започва веселие, „панагир”- извиват се хора, пеят се песни, организират се борби и състезания. Когато се мръкне, всички се връщат в селото, където на мегдана през целия ден е горял огън, от който е останала само жаравата. Гайдата и тъпанът засвирват „нестинарска свирня” и в такт с нея нестинарите обикалят около огъня. Един по един биват „прихващани”, „прифащани” (изпадат в екстаз) и нагазват с боси крака в жаравата. Пред себе си държат иконата на св. Костадин, стъпват ситно-ситно и от устата им се отронва „въх-въх”. У нестинарите желанието да влязат в огъня и да играят било толкова неудържимо, че ако някой се опитвал да ги спре, те се поболявали и скоро умирали.
По време на танца, „прихванати” от светците, нестинарите установявали контакт с тях, разговаряли с мъртвите и правели пророкувания. Старите хора си спомнят как нестинарки са предсказвали бедствия и войни. Нестинари разказвали, че когато стъпват върху жаравата, виждат пред себе си св. Костадин, който със стомна в ръка гасял въглените под краката им. Удивително е, че след края на танца участниците в него нямат изгаряния или рани по ходилата. След като играта свърши, нестинарите връщат в конака иконите и тъпана, за да ги извадят пак след една година.
Произходът на този интересен обичай и до днес остава неизяснен. Има предположения, че българите са го възприели от гърците, както и че е остатък от обичаите на късноантичното тракийско население или идва от прабългарското шаманство.
В Южна България св. Елена се приема за повелителка на градушката и се почита за предпазване от нея. Според народните представи „Еленка носи в ръкава на бялата си риза градушката”, а според друг вариант на този мит - под престилката, в пояса си, в чувал или в кошове и я пуска оттам тогава, когато иска да накаже хората за това, че не я почитат. Смята се, че „Елена и Костадинка са две сестри”. В Родопите знаят, че града: ”Сирница го подсирва, Тодорица го мята, а св. Елена в ръкава го носи”. В народна песен се пее:
„Сестро Еленке, Еленке,
горе си дигни ръкава,
да минем Кърла ниви големи,
да минем, да не ги убием,
че той сиромаси гледа
и сираци изхранва”.
Денят на св. Елена и св. Костадин се счита за „хаталия”, за лош ден и на него нищо не трябва се работи, за да не се разсърди светицата. В Родопската област Костадиновден е празник, почитан от овчарите и се нарича „Предой”, „Мандра”, или „Отбив” и тогава овчарите доят овцете и отлъчват агънцата от майките им. Устройват се общи трапези край къшлите. Костадиновден е известен в тракийските села като „Кърчана” и се знае, че на този ден слънцето пече много силно. Затова прибират добитъка в оборите, за да не „кърчаняса”, т.е. да не слънчаса.
На 21 май имен ден имат всички, носещи имената Константин, Костадин, Костадинка и Елена, Еленко.
Безмилостната оценка на Макеавели за бъл...
ОЧАКВАЙТЕ: КАКВО И КЪДЕ ОБЯДВАХМЕ ЕДН...
ДОКУМЕНТАЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЧЕ РФ Е КОЛОН...
ОЧАКВАЙТЕ: КАКВО И КЪДЕ ОБЯДВАХМЕ ЕДН...
ДОКУМЕНТАЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЧЕ РФ Е КОЛОН...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
