ТУК И СЕГА :: По следите на БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕГЕНДИ

Господ Бог създава Земята

Българска легенда

Нявга, много, много отдавна, според както разказват старите хора, Дявола имал равна сила с Бога. Веднъж двамата се разговаряли и ненадей¬но се отворило дума за това как може да се направи земята.

- За много неща те бива - признал Дявола, - ала да сътвориш земна твърд не можеш.

- Не вярваш в Божията сила? - попитал с укор в гласа Господ.

- Не вярвам! - потвърдил Дявола.

- Стани и върви там - рекъл му тогава Бог, - гдето се бият море¬тата! Грабни, та донеси от морската пяна!

Дявола станал, отишъл и донесъл от пяната. Взел я Бог в могъщите си шепи, натопил я във вода и от получената смес овалял в своите животворящи длани една пита. Хвърлил я той в безкрая, а питата станала на земя. Отначало земята била голяма като тепсия, сетне колкото харман, в средата на който Господ Бог посадил орех. Вързал о него той една златна люлка и почнал да се люлее. По едно време заспал.

- Сега е моментът да го погубя - рекъл си Дявола. Промъкнал се той дебнешком, откачил люлката заедно с Бога в нея и тръгнал към края на земята. Там Сатаната бил намислил да хвърли Господ във водата и да го удави.

Ала земята се била дотолкова разраснала, че нямала край. Опитвал се Дявола да го намери, ха тук - ха там, но краят не се виждал. По едно време Бог се събудил и още сънен рекъл:

- Какво правищ, Сатана?!

- Исках да те удавя - признал си Дявола, -та търсех края на земята.

- Ще има много да го дириш - отговорил Господ, - но няма да го намериш.

След ореха Бог създал здравеца и босилека, а после и останалите треви. Сетне храстите, дърветата и животните. Най-подир Господ направил човека. Изваял го от пръст, от кал, от глина, тъй както му посочвал един ангел. Когато работата била привършена, Бог изправил човека на крака и го оставил да съхне. Ала скришом от него, Дявола се промъкнал и надупчил с шило човека на четиридесет и едно места. Върнал се Господ, за да вдъхне душа на човека, но за негово учудване душата не се задържала в тялото. Досетил се той каква ще да е причината, набрал различни треви и затиснал с тях четиридесет от дупките. Една само останала отворена. Тогава Бог вдъхнал душа у човека, който се раздвижил и попитал:

- Боже, защо не запуши и тази дупка?

- Тази дупка - отвърнал Господ - е за смъртта. През нея ще излизат душите на хората, когато дойде времето да се разделят с живота.

Така човек бил сътворен смъртен. А тревите, с които били запълнени дупките, станали лековити.

Завидял Дявола на Бога за чудните му творения. За да не падне по-долу, Сатаната решил и той да вдъхне живот на някаква твар. Отишъл край морето, забъркал пръст и вода и направил вълка. Но колкото и да се мъчил, не успял да го дари с душа.

По това време Бог му отишъл на гости. Дявола много искал да се похвали, че и той е сторил нещо. Ето защо се обърнал към вълка:

- Стани, хвани Бога за крака!

Но вълкът така и не помръднал. Тогава Бог го погледнал, па рекъл:

- Стани, хвани врага за крака!

Вълкът скокнал, хвърлил се върху Дявола и откъснал парче месо от крака му. Оттогава Дявола куца с единия крак. А вълкът се смята за дяволско творение.

И други неща е опитвал да сътвори Сатаната, но никога не е съумявал да им вдъхне истински живот, не е успявал да ги дари с благодатта на Божия дух. Затова и съществува изразът: “Дяволска работа!”

Кое е общото и кое различното в представите за създаването на Земята в “Битката на титаните”, “Шестте дни на Сътворението” и “Как Господ Бог създаде Земята”?

Последна промяна (Четвъртък, 10 Март 2011 08:37)

http://lightvortex.net/kids-nook/50-kids-mitology/116-2011-03-10-08-36-49.html

Нагоре