Родопски тайнства по Еньовден



В тази древна планина, съхранила Орфеевите песни и поезия, майсторството на занаятчии и дюлгери, вещината на знахари, билкари и баячки, е на голяма почит и празнуването на Еньовден. Хубаво е да сте едни от първите, които да посрещнат най-зареждащия и благотворен ден от годината с билки в дланите си, за да ги съхраните дори след зимата.

На мен лично любимите и тези, които ми действат ефикасно са бъз, мащерка, жълт и червен кантарион, риган, листа от черна боровинка, малина, бял равнец, слез, полски хвощ, бяла комунига, жълт оман, босилек, ранилист и др. Не пропускам да си набера и малко липа, а пък преди лятото винаги излизам и за иглика, кукуряк и т.н. На този ден от древни времена се е запазил обичаят да се посреща изгревът на открито, за да видят очакващите как се подава слънчевия диск на хоризонта.

Преди да тръгне по небето в този ден, слънцето се е окъпало в таен извор с “жива вода” накрай света – твърди народно поверие. После се отръсква и капчиците жива вода падат при нас като роса. Затова казват, че на този ден ливадите са по-росни отвсякога, а росата им е най-лековита. Подобно на слънцето, в утрото на Еньовден хората се къпели в селските реки и се търкаляли в росните ливади, за да добият здраве и енергия.

Благословение и освещение до края на годината ги очаквало след това. Отпреди 15 дена при нас е в разгара си сенокоса, въпреки необичайно дъждовния юни, затова доста хора ще почетет този ден поне в Родопите. Отколешна традиция е да се берат билки на Еньовден. Старо поверие разказва, че на този ден звездите слизали на земята, баели на лечебните треви и те ставали още по-лековити.

Билетата били познати почти на всички жени, но най-много се ползвали от врачки и баячки. От тях свивали еньовденски китки, с които се кичели и млади, и стари. А момите, ергените, децата и болнавите се провирали през големи венци от еньовденско биле, за здраве. Пазели билките на тайно място и с тях лекували различни болести. Със сигурност ароматите на разнообразни лековити растения и тази година ще изпълват въздуха и заедно с допира до свежите треви, ще ни действат тонизиращо.

Поверието е, че на Еньовден билките достигат най-голямата си сила, защото е денят на блестящото и щедро слънце, в тази година и на 3 дни разстояние от астрономическото лято. А вековният опит е научил българите как да се възползват от това природно богатство. Историческите данни, които са наше богатство, и най – вече сведенията от „Синодикът на цар Борил” говорят недвусмислено, че през XIII век Еньовден е бил празнуван в България с необикновена жизненост и масови веселия, които напомняли най-спонтанните празници на човешката радост и еуфория, обогатявали духовния мир на хората дори от езическата древност.

Интересно е да отбележим, че от XVIII в. насам, обаче, празникът по българските земи започва да губи много от характерните си игри и обичаи, тъй като са преследвани и анатемосвани от официалната православна църква. Това довело до намаляване не само на селищата, където той масово е празнуван, но намалява и броят на участниците. Около средата на миналия век празникът запазва очарованието си и спонтанно се изявява преди всичко в Източна България и някои части на Родопите.

В западната част на страната много от характерните за Еньовден обичаи са били прехвърлени към новогодишните или великденски празници, с което се умилостивява и църквата. Еньовден е по същество празник на слънцето и водите. Това е изпращането на плодоносния бог по обратния му път към зимата. Ненапразно народът казва, че на този ден „Еньо си намества кожуха да върви за сняг”.

Наблюдението, което сме извлекли от опита си, е че „слънцето се завъртва на зима” и е повод за прощаване с щедрата благодат, която небесното светило е оставило в зачатия, в покълнал и зреещ все още плод на Земята. Еньовден е и празник на тревите и уханните билки. Почти навсякъде той е известен и като „Еньо Билкобер” или „свети Иван Бильобер”.Според вековно поверие се приема, че след тази дата голяма част от билките загубват лечебните си качества.

Интересно е, че това вековно наблюдение на народа не е лаическо предубеждение, а се потвърждава и от съвременните химико-аналитични изследвания. Ненапразно индустрията за етерични масла в климатичния пояс на Европа приключва активната си преработвателна дейност по принцип на 25 юни. Безспорно и днес еньовският празник се приема за завършек на един от най – съдбоносните за селския стопанин годишен период – пролетта.

Броените седмици и месеци, в които семето и земята, заедно с измоленото с танци и песни благоволение на слънцето и дъждовните облаци, са осигурявали прехраната и живота на хората, дори и в нетолкова гостоприемната като почви и климатични условия планина Родопа. При нас е прието сезоните да се делят на два – зима и подзима, затова и трудно, с много усилия създаваме и нареждаме, възпроизвеждаме живота си – според Слънцето, според силата на водата...

Хубаво е, че за компенсация Бог е изсипал над планинската ни същност прекрасни природни чудеса и гледки, а човек може да се опие, да остане омагьосан от величествените скали, бистрите езера, красивите меандри и живописни брегове на реките, тайнствата на пещерите, в търсене на онази магия на живота, наречена „разковниче”. Според тайнствата, предавани през вековете, в нощта срещу Еньовден цъфти горската папрат и цветът и – прочутото „разковниче” – увяхва за по-малко от час след разцъфтяването си, ако не бъде откъснато.
Затова отрано си набележете поляна, планинска ливада, до която сте сигурни, че друг от вашия занаят не би посмял да стигне, и дори си вземете нещо, което да ви послужи за подслон още от вечерта, така ще сте едни от първите набрали най-използваните еньовски билки. „По първи петли” можете да си наберете цял букет от лековити дъхави билки и треви.

Тъкмо заради това в зеления здрач на тази загадъчна нощ из горите са бродили и мъже и жени, за да открият мимолетния цъфтеж, да откъснат „разковничето”, и да осигурят вълшебната му сила, удовлетворяваща всички съкровени желания на човека. Кукувицата - предвестница на пролетта кука само до Еньовден т. е. от този празник лятото си отива. В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях той е с най-силно езическо влияние, с най-богатите образности и символика.

Неговата магичност се изразява в това, че на този ден всеки очаква вълшебство. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. Твърди се, че на Еньовден водата има магическа сила, която можела да се изполва много добре за лечение и гадаене. Най-силна е т.н. «мълчана вода», която се взима на залез сълнце при пълна тишина.

На някои места, пак в Югоизточна България, има обичай да се наблюдава и залеза на Еньовден. Не се пропускат и най-малките подробности от потъването на слънцето в хоризонта и всяка една от тях се обсъжда вечерта от семейството като аргумент за това, на което могат да се и надяват, или пък от какво трябва да се пази челядта, стопанката и земята.

Еньовден – или както още го наричат Яньовден или Драгойка, съчетал древни представи и вярвания, колоритни обреди, гадания и магии, които му придават особен натюрел, е най-виталният ден през годината, когато слънцето е в зенита си. Той бележи средата на годината и като такъв, е и ден за равносметка. Нека в този ден да спрем за малко забързания си ход, да се огледаме, да вземем сила от природата и спокойно да продължим напред. До следващия Еньовден.

Автор: Меричка

град Смолян



 

традиции и обичаи .
Честит празник !

Нека Св.Йоан Кръстител пази и помага на всички:)))

Чудесно е описано... Честит празник!:) Взимам си го да ми освети блогчето днес. Благодаря ти за приказката!

Прочетох с интерес и научих доста неща! И аз си набрах билки, не са 77 и половина, но ги използвам през студените месеци за топъл чай.
На празнуващите и на билкарите: Честит празник! Приятно изкарване на днешния цветен ден!

Хубав празник и хубав български обичай, умма!
Благодаря!:)))

1. stela50 - Поздрави, umma ...Родопите крият красиви легенди ,
24.06 08:43
традиции и обичаи .
Честит празник !

2. mmmmmmmmm - Честит празник!
24.06 12:33
Нека Св.Йоан Кръстител пази и помага на всички:)))

3. malchaniaotnadejda7 - Много е хубаво, Umna!:)
24.06 13:40
Чудесно е описано... Честит празник!:) Взимам си го да ми освети блогчето днес. Благодаря ти за приказката!

4. magnoliya - Чудесен постинг, браво!
24.06 14:28
Прочетох с интерес и научих доста неща! И аз си набрах билки, не са 77 и половина, но ги използвам през студените месеци за топъл чай.
На празнуващите и на билкарите: Честит празник! Приятно изкарване на днешния цветен ден!

5. bven - Честит празник на всички и особено на имениците и техните семейства!:)))
24.06 20:54
Хубав празник и хубав български обичай, умма!
Благодаря!:)))