ТУК И СЕГА :: Стих. . . за Боян Мага - от Радослав Кондаков

От тъмен здрач до ранните зори
всяка нощ
Могъщ вълшебник слова мълви
слова Христови
Като дете неуко бе пред него мъдростта на Магнаура
А цял народ утеха диреше в могъщата аура.

Богомилите поведе синът на разрушението
Към свобода, единство и любов
И Милостта Божия бе им вдъхновението
А живота им – мир и благослов.

Още от Бизанс - във велика Магнаура
Го обича тя – царица Ирена
О, Богородице прости й –
Един от твоите монаси обикна тя.

Но студено бе сърцето му – като пръстен от желязо
На който осъдените приковават
И той презря снагата на девица
И в душата й разпали пъклени огнища.

Намрази го царицата
Него – суров и строг
Изоставил нея - хубавицата
Заради своя намръщен мършав Бог.

И смърт пожела царицата
Да го зърне мъртъв на медна колесница
Неин би бил той тогава
Този девствен съзерцател, потънал във забрава.

И пъклени духове за помощ царица Ирена помоли
Стари вълшебници-копти от Масър и Сирия призова
За да не издъхне ромейката неотмъстена
И душата му да отрови с мъст знойна.

Силен в слово и мощен във десница
Загърбил царство и венец
Хиляди повел в безкрайна броеница
Към този чието име бе Агнец.

Тъмна рожба на тъмни дни
Боян мага бе тайна
И черна полунощ го сваряше в подземните чертози
Дето златна пентаграма
Трепереше от звук на мощни заклинания

И на верни и епископи говореше :
„Готови за смърт бъдете, братя мои!
Готови за поругание, за мъки и за – смърт!
Че можем ли стигна чертозите на Небесния Велможа
Освен чрез кръст?”

В нощ влажна и мъглива
Императорски джелати Боян удушиха
А Ирена – мъртва – не чу за смъртта на оногова
Който живя славно – и когото убиха позорно
Както се убива животно.

Радислав Кондаков

kondakov@abv.bg