Смисъл и значение на прабългарския знак IYI и неговите производни.

Безспорно, прабългарите, аланите и касогите са имали основана на рунни знаци буквена писменост, частично ползвана и от хазарите в предюдейския им период. Какви са били обаче цифрите при прабългарите досега няма яснота. В своята книга Минчо Бейков [Математическите познания на българите през VII – XIV век. Изд. Слово. 2004] дава таблица с възможни прабългарски цифри от 1 до 100, които най-вероятно са заимствани от теорията на Иван Ганчев [Обучението по математика през 1300-годишната история на България.-Национална научна сесия по математика, В. Търново, 1980, стр. 31-43]. Почти същите цифри дава и Христо Вакарелски [Етнография на България. Изд. Наука и изкуство. София. 1974]. Според тях, индийската цифра 1 се е записвала като i, 5 като / и 10 като Х (таблица 1). За 100 и 1000 има големи разминавания между различните автори. Подобни цифри се срещат обаче само върху градежни камъни, например върху корниз от придворната църква в Плиска, открит от Карел Шкорпил още в 1899 г.
Безспорно, най-типичният прабългарски знак е знакът IYI, чието присъствие върху коя да е историческа находка от землището на древните българи почти сигурно издава връзка с прабългарите. Навремето В. Бешевлиев заподозря важен религиозен смисъл на този символ и предположи в духа на тогавашната алтайска теория, че той е знак на един от второразрядните алтайски богове Тенгри. Днес обаче връзката на алтайските богове Улген, Умай, Тенгри, Холмуст и мн. др. с прабългарите изглежда малко вероятна. По всичко изглежда, този знак сигурно е имал многофункционално, включително и нерелигиозно значение, защото е поставян и 100 години след християнизацията на България, когато всички езически храмове са отдавна разрушени. Счита се съвсем обосновано, че този и други подобни рунни знаци са използвани като родови, защитни, магически и производствени знаци.
Досега обаче почти не е коментирано, че знакът IYI може да е изпълнявал функцията на свещена цифра. За това говорят следните наблюдения. Сред намерените многобройни прабългарски рунически знаци се срещат и други знаци, подобни на него: Y, iY, IY, YI и др. Прави впечатление обаче, че всички те се срещат често или в изолиран вид или когато са сред множество от други знаци, те в много случаи са групирани на едно място. Това обосновава идеята, че те могат да са цифри, обикновени или което е по-вероятно, свещени цифри. Поради това, тук ще представим наша хипотеза за втори (свещен) начин на представяне на прабългарските цифри, основана на изразените по-горе наблюдения (табл. 1).


Таблица 1. Възможен начин за представяне на обикновени и свещени цифри при прабългарите :

Първа колона - Индийска цифра
Втора колона - Прабългарски цифри според Хр. Вакарелски и Иван Ганчев (обикновени цифри)
Трета колона - Втори начин за изписване на свещени цифри


1 - І - І

2 - ІІ - ІІ

3 - ІІІ - Y

4 - IIII - iY


5 - / - iYi


6 - /I - IYi


7 - /II - IYI


8 - /III - ?


9 - /IIII - ?


10 - x - ?

(използвом латинската буква i за обозначение на къса вертикална черта)

Върху исторически паметници от Плиска са открити множество знаци, съдържащи голям брой успоредни вертикални или наклонени отсечки, за които се продполага, че играят ролята на цифри. В тези цифри отсечката играе основна роля, като броят на отсечките, съдържащи се в една цифра дава броя на единиците. Може да се предположи обаче, че в други случаи подреждането на отсечките ще бъде по друг, не толкова примитивен начин. Предлаганият в таблица 1 втори начин за записване на основните цифри може да е имал и по-особена, религиозна функция. Подобна е и системата от римски цифри. Съгласно тази хипотеза, знаците Y и IYI са играли роля на основните, свещени цифри ТРИ и СЕДЕМ, колкото е броят на чертичките и на върховете в тях. Като косвено доказателство може да се приведе факта, че цифрата седем в кирилицата се записвала с буквата Ж, която единствена от другите кирилски букви прилича много на знака IYI. Изказаната хипотеза обяснява широкото използване на тези знаци и техните производни, които както при много древни писмености, освен буквени стойности са имали вероятно и значение на цифри. Представените модели за прабългарските цифри 1 и 2 съвпадат с тези на много други автори.
Играейки роля на цифрата седем, знакът IYI може да е бил натоварен и с дълбоко религиозно съдържание. Защото той се схваща и като символ на седмобожието, на известната от византийските хроники “скитска” религия на българите. Съгласно подробни описания тази скитска релия е основана върху вярата в седем бога, това са известните по това време подвижни небесни светила: Слънцето, Месечината и петте планети Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Значението на знака IYI - “седем, “седмобожие” се съгласува със смисъла на кръглия кирилски надпис в центъра на Големия каменен кръст от Северна Добруджа: “БЛАГОСЛОВЕН ЕСИ ХРЕ БОЖЕ НАШЬ ИЖИ ПРЕ IYI ХНДРЕ”. Съгласно [Петър Добрев, Милена Добрева. Древнобългарска епиграфика. Център за изследване на българите. Тангра ТанНакРа ИК. София. 2001], този надпис означава “Благословен си Христе, боже наш – ти, който пред (поради) IYI възсия”. В тази фраза, знакът IYI има контекст на “религия на седмобожието”. С контекста си на “седмобожие”, знакът IYI може да е играл и защитна, магическа и заклинателна функция, обяснаваща широкото му използване от древните българи като знак поставян върху муски, строителни елементи, глинени съдове и др.Съответно, знакът Y може да е играл функцията на знак за "трибожие", отличавайки се от знакът III който е означавал примерно "три камъка".
Древните българи са били последователни привърженици на числото седем, за което сигурно са имали представата като за магическо, божествено число. Многобройни данни за това бяха събрани от Милош Сидеров ["Блъгарианството, религията на седемте"]. Следи от тази представа има даже и в ранната християнска епоха. В една изключително важна поема от тази епоха, “О писменех - За буквите”, Чернорзец Храбър обяснява живота и делото на Св.Св. Кирил и Методий, като на много места употребява и подчертава числото седем. Да си спомним и за седемте главни просветители на българския народ, наречени СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ: Константин-Кирил Философ (починал в Рим на 14 февруари 869 г.), архиепископ Методий (починал на 6 април 885 г.), презвитер Наум Преславско-Охридски (починал на 23 декември 910 г.), епископ Климент Охридски (починал на 27 юли 916 г.), епископ Константин Преславски (починал в началото на X в.), учениците Горазд и Ангеларий. Те са положили основите на новата християнска култура сред българите. Наречени са “седмочисленици” не защото са просто седем на брой, а защото тяхната дейност е била изключително важна за българите. След официалното приемане на християнството, на 4 март 870 г става учредяване на автономна Българска църква, построяват се седем велики съборни храма на седемте първоначални епископии-митрополии, на които най-напред е била разделена обширната българска земя. Тези факти подчертават благоговейното отношение на древните българи към свещеното за тях число СЕДЕМ.
Малко известен и практически не коментиран е фактът, че прабългарите са имали подобно отношение и към числото три. Поначало, троичното начало и троичното мислене има много древен произход и се среща сред много древни народи, предимно индо-иранци. Например, при родствените помежду си митани и ведически индийци, основните богове са три. При своето сформиране в пределите на Римската империя, ранното християнство е силно повлияно от култа към иранския бог Митра. От тук идва троичното начало в него, изразен с троичната божественост Бог-отец, Свети дух и Исус Христос. При прабългарите извънредно често се среща и знакът “трилистник”.

 

Религиозни символи от първите векове на н. е., открити в Дагестан.
А – триквестри и
Б – символи на трилистник и «трислънчев бог-трибожие»
[Голан А., Миф и символ. 1993. Москва].

Някои го наричат родов знак на рода Дуло, което може и да е вярно, но едва ли този знак е изпълнявал единствено такава роля. Този знак е типичен и извънредно срещан при древните и днешни народи от Източен Кавказ (Дагестан, Чечня и Ингушетия), а така също и сред казаците по Северното Причерноморие. По-общо, знаците трилистник и триквестър се обясняват в руската литература като “знак на трислънчевия бог”. Може би по-общо знакът трилистник трябва да се характеризира като “знак троебожие”. Той може да се срещне и по множество християнски кръстове. При прабългарите, култът към числото три е изразяван освен чрез трилистника, още и чрез знака ипсилон Y, който както предположихме, играе роля и на свещената цифра три.
Известно е, че при римляните четните числа са носители на нещастие, докато нечетните са имали положителна роля. Това може да е било и дълбоко вкоренено вярване и при прабългарите, особено по отношение на числата три, пет и седем. Това би могло да обясни, защо прабългарите са употребявали толкова често знаците Y, iYi и IYI, които съгласно нашето предположение представляват свещените цифри 3, 5 и 7. Съгласно това вярване, рунните знаци изразяващи тези нечетни числа би трябвало да имат магическо и защитно действие, което обяснява поставянето им по муски, строителни елементи и битови съдове. Много често, прабългарите са изразявали тези нечетни числа и с многолистни клонки – трилистник, петолистник, седмолистник. Очевидно е, че между двата начина на изразяване на религиозното вярване има единство и сходство – листото при клонката отговаря на отсечката при руните. Това още веднаж подчертава ролята на този вид прабългарска символика като обозначение на свещени цифри и числа.
П. Добрев, използвайки фонетичната транскрипция на прабългарско-алано-касожките рунически знаци, чете най-важния знак IYI като “йуй”. Според мене този прочит е правилен, като още по-близо до истината може да бъде прочитът “йуж” [Иван Танев. По пътя на българския етноним. Алфамаркет. 2005]. В авестийския език и в санскрит е съществувал глаголът IU (йу, ю) - съединявам, обединявам. От него се образува съществителното IUJ (йуж, юж, в латинска транскрипция yuj) – съединение, обединение. Друга производна дума в авестийския език е yauz"-da (яузда), означаваща “връзка, съюз”. Донесена от прабългарите, тази дума е преминала в българския език като ЮЗДА. От думата иуж идва и старобългарската дума УЗ – връзка, преминала в руски през църковно-славянския. От тук идва думата съюз = съ + юз = взаимна връзка, съюз.
От тези факти може да се предположи, че знакът IYI при прабългарите може да е означавал “единение, обединение, пълнота”. Тук може би се има пред вид, че чрез този знак се изобразява целия “обединен” и пълен пантеон от седем богове - планети, в които са вярвали прабългарите. Като доказателство за това може да служи факта, че този знак е поставен на гърба на известната бронзова розета от Плиска, а на лицевата и страна върху седемте и лъча са отбелязани с рунни знаци седемте планети, най-важните богове на прабългарите. Розетата от Плиска може да се приеме като модел на целокупния прабългарски божествен пантеон, подпечатен със знака “единение и пълнота”, IYI.
Като имаме пред вид и историята на ранните българи, можем да очакваме че знакът IYI – иуж може да бъде и етнополитически символ, изразяващ необходимостта от спасение на българския етнос чрез обединение. След Кубрат, темата за обединението е най-важната за оцеляването на българския етнос и може да не е случайно, че знакът IYI – иуж е поставян на всевъзможни места в границите на българското землище след хазарския преврат.