Фантомът на ДНК

Изводите, които се натрапваха след поредицата експерименти над апарата на наследствеността, тоест ДНК, потресоха даже самите учени-биохимици. Оказа се, че след насилствена смърт гените не се разрушават напълно, а оставят фантом, който носи някаква информация.

И този фантом съществува като  съсирек от изхвърляна от клетките ни информация около 40 дни! След това изчезва. Но не съвсем. Информацията, заложена в генетическия апарат на човека, никога не изчезва безследно...

Това беше сензация. Защото на никого от учените-биохимици и генетици не се е отдавало така дълбоко да надникне в светая светих на природата на човека.

Тайната на живота

Още в средата на осемдесетте години, докато работи в Института за физико-технически проблеми АН СССР над изучаването на свойствата на ДНК, старши научният сътрудник Пьотр Гаряев и неговите колеги получават удивителни резултати, в които отначало никой не повярвал. Дотолкова невероятни неща ставали по време на опитите, които наглед били съвсем прости. Учените вземали ДНК от  щитовидната жлеза на теленце – цяла, не разрушена, поставяли я в кюветата на спектрометър “Малверн” и я облъчвали с лъч ... червена лазерна светлина. При това фотоните на лазера, взаимодействайки с ДНК сякаш изобразявали свойствата на препарата. Например, ако молекулата на ДНК притежавала определена способност за движение, то това движение оказвало влияние на поведението на фотоните. След това учените правели графики, от които по формули получавали различните параметри на молекулите. Опитвали се да разгадаят тайната на програмирането на живота: как два микроскопични набора хромозоми от мъжки и женски полови клетки “ръководят” издигането на грамадното “здание” на биологичната система, което се строи от тухличките на живота – белтъците.

Може да се каже, че работели  до пълно изтощение. И веднъж, след безкрайна поредица изследвания, измъчени, случайно измерили спектъра на празното място, на което преди няколко минути се намирал препарат от ДНК, а сега стояла чиста кювета. Не е трудно да си представим тяхното удивление, когато лъчът на лазера се разсеял, както и в предишния опит, сякаш на пътя му имало невидима преграда. Получил се такъв спектър, сякаш  в празното пространство както и преди, се намирала ДНК!

“Това не може да бъде! – в един глас заговорили учените. – Навярно приборът се е счупил!” И едва след десетилетие, като продължил експериментите с клетъчните ядра вече в друг академичен институт, Гаряев разбрал какво именно е открил лазера в “празното”. Това била научна сензация!

- Тогава аз с колегите разтопих в кюветата клетъчни ядра и записах на спектрометъра какво става с тях – разказва докторът на биологическите науки, академик на Руската академия на медико-техническите науки, ръководител на група експериментатори Пьотр Петрович Гаряев. – След това махнах кюветата, но лазерният лъч отново се натъкна на нещо. Както успяхме да установим по-късно, това беше фантомът на умрялата ДНК.

По време на топенето на ядрата бил направен някакъв "запис" на информация от разтопените ядрени клетки на ДНК. Най-вероятно фотоните, разсеяни от молекулите на ДНК, се локализират (задържат) в металните стени на кюветното отделение на прибора и образуват своеобразен фантом, в който е фиксирана определена информация. След нашия опит спектрометърът “Малверн”, който мислехме за неизправен, регистрира фантома около 40 дни. Не е изключено след този срок да остава някакъв “вълнов скелет" от свръхлеки частици, но за неговата регистрация се изискваха още по-чувствителни прибори, с каквито ние не разполагахме ...

Принципното устройство на генетичния апарат на всички живи същества е приблизително еднакво, твърди Гаряев. Затова процесите, които стават при разрушаване на наследствените програми слабо се отличават от тези при теленцето, пиленцето или човека. Не е изключено такъв фантом да остава и след смъртта на всеки от нас. Възможно е той да остава години, десетилетия, но в по-фина форма. За нейното определяне се изисква много сложна  и точна апаратура, която засега няма нито в Русия, нито зад граница.

Не е тайна, че в някои закрити лаборатории на света се извършват чудовищни експерименти и над генетичния апарат на човека: смесват неговите хромозоми, да речем, с хромозоми на свиня, и получават нещо. Разбира се, това е нарушаване на всякакви научни етични норми. Но опитай се да хванеш за ръка такива “учени” и да ги спреш. ... Болшинството генетици знаят до какво могат да доведат подобни опити, затова не рискуват да ги правят даже на животни. Страшно е да си представиш какви чудовища биха се получили при смесване на хромозомите. ... Макар, че фактически трансгенното инженерство от началото на 90те години прави това. ...

Какво да кажем, изкушението е много голямо. Доброволци да пострадат за науката у нас и в Русия винаги е имало. Било то генетици, биолози или биохимици. Не жалят себе си. Особено ако става дума за генетичния апарат на човека. Едно такова “камикадзе” се оказа колегата Гаряев. Той изследва с лазерен лъч хромозоми от собствената си сперма. След това върна лъча в резонатора на лазера, разшири лъча на лазерното излъчване и сам попадна в пространството на неговото действие. Фотоните, превърнали се в радиовълни (това е най-новият научен факт, открит от групата на Гаряев неотдавна),  считали информацията от хромозомите на учения в съда и мигновено се стоварили на експериментатора. Той веднага почувствал страшна слабост и едва не загинал. Даже оказалият се редом с Гаряев усетил на себе си пагубното въздействие на радиовълните. Самочувствието му се влошило. Но към края на вечерта болката и прилошаването му се прекратили. Колегата на Гаряев, дал за експеримента своите хромозоми, умирал в течение на още 10 дни. Температурата му се покачила до 41 градуса. Нямал сила даже пръста си да помръдне – толкова отслабнал. Не можел нито да яде нито да пие. Сам не знае как се измъкнал. ... Да обясни този феномен също никой не може – в нашата наука има твърде много непознати неща. Защо например биоинформацията на даже собствения наследствен материал оказва на човека такова влияние? Но Гаряев има някои съображение в това отношение. Наистина, само хипотетични.

- Когато започнах да анализирам случилото се предположих, че нашият приятел от вълните на своето ДНК в кюветата е получил някаква непонятна команда с която на организма му е било трудно да се справи. Слава Богу, всичко се размина. Наистина, след известно време повторихме този експеримент. Но толкова тежки последици вече нямаше. Нима бяхме придобили вълнов имунитет?

СПИН и грип

Представяте ли си – вълнов имунитет! Какво широко поле за нови идеи и открития! Как например днес се опитват да предотвратят едно от най-страшните вирусни заболявания – грипът? Със серуми. А вирусът на грипа, както и вирусът на СПИНа, притежава способността да се видоизменя. И организмът не познава "новите" вируси. Обикновено болестта поразява човека ако вирусът е попаднал на строго определени места в клетките и хромозомите – така наречените "места за кацане". Според Гаряев, вирусите имат система за “радарна насочване", същите тези вълнови излъчвания и радиовълни, благодарение на които те лесно разпознават района на внедряване в хромозомите.

Но ако изкривим сканиращото поле на вируса, то и неговата хромозома няма да узнае своето място за кацане и ще се “приземи” на друго, безопасно за човека място. Никакво заразяване няма да възникне. С помощта на вълновата генетика могат да се създадат лъжливи места за кацане, с което Гаряев и неговите колеги се занимават сега.

- Вместо да се вкарват стотици милиони долари в създаването на ваксини, които не работят и анти-СПИН-програми, хайде да се заемем с вълновите свойства на генетичния апарат на вируса. Изкуствено ще въведем в него, знаейки спектралните му характеристики, "замъгляване" и така ще развалим неговата система за насочване. А можем и да изменим в организма на човека  местата за кацане или да създадем лъжливи такива и вирусът ще греши. И всичко това ще правим с полетата, които сега изучаваме с помощта на лазерната апаратура, която използваме сега. Дайте ми вируса на грипа. Аз ще снема от него спектъра, ще узная какви вълни излъчва, а след това ще създам изкуствено излъчване, което го обърква. И в самия разгар на грипа скоро ще можем да сложим в джоба си компактен включен излъчвател и готово: вирусът няма да ви въздейства – нито вирусът на СПИН, нито на грип, нито на херпес ...

Фантомни болки

Едва ли има някой, който да не знае за тези явления. Да речем, човекът няма ръка, а тя го боли, сякаш си е на мястото както преди. На друг извадили зъб, а болката – особено при промяна на времето – просто продължава. По аналогия с фантомните болки, а и фантомът на смъртта, нещо подобно може да се случи и след изземане на зародиша от майката (при аборт). Известни са случаи, когато такива жени, когато настъпвало времето за раждане на вече несъществуващото дете, чувствали контракции. Може да се предполага, че това било не друго, а проявяване на действието на фантома на плода – аналогично на фантомите на ДНК, получени при опитите на групата на Гаряев. Та нали след разпадането на “вълновия скелет" на  фантома, да напомним, остават неговите фини обвивки. А на какво са способни те науката все още не знае.

Оттук се налага изводът: мисълта на Твореца, заключена в ДНК, е неунищожима. И именно фантомите потвърждават, че човек не умира до край. Нищо не изчезва безследно. Остава нещо под формата на информация и може би то е безсмъртно.

“Виковете” на ДНК

В един от обичайните дни Гаряев работел с препарати получени от еритроцити на пиленца. Разрушавайки ядрата, той извличал от тях носителите на наследствеността – молекулите на ДНК. Известно време екранът оставал празен. И изведнъж на него, против очакванията, се показали съвършено различни от класическите графики – по-сложни, с безкрайни бурни "пикове". След определени промеждутъци от време фрагментите се повтаряли, макар и в леко видоизменен вид. “Какво би означавало това?” – чудел се Гаряев – Нищо не разбирам.”

След дълго и подробно изучаване на феномена се оказало, че графиката изобразява звукови, или акустични процеси ставащи в молекулите на ДНК! Те умеят да издават глас! Акустичните колебания на ДНК притежават честота до 100 Хц, което е сравнимо с честотата на човешкия глас.

- Но най-интересното е какво представляват тези звукови вълни, които се чуват. Газообразният вид на листа балсамин и фантома на отрязания му край от фотоните, за разлика от обикновени вълни притежавали много малко заглъхване, - разказва Пьотр Петрович. - Разтворът, в който слагахме ДНК, е много лепкав, а колебанията не затихват! Откъде се взема в тях тази енергия? Този процес бил теоретично предсказан от нашите чуждестранни колеги, но никой не го е потвърждавал експериментално. А при нас се получи. Нещо повече, ние разгадахме и периодичността на поява на вълните на спектрометъра. Обяснихме своето откритие така: генетичният апарат, обучавайки ни и задавайки вектора на нашето развитие, постоянно дава възможност на организма да се връща в определени периоди от живота и да "прочита" текста на програмата на генома. За да се запомнят по-добре...

Но да се върнем към “вика” на ДНК-молекулите. Естествено, той не може да се чуе с ухото, но само се фиксира на осцилографа или компютъра като всевъзможни повишения на графика. При което те зависят изключително от “самочувствието” на молекулите на дезоксирибонуклеиновата киселина: акустичните колебания на ДНК рязко се сменят при нагряване.

Когато групата учени под ръководството на Пьотр Гаряев се опитвала да узнае какво става с физическите полета на клетъчните ядра по време на тяхното разрушаване и нагрявала ДНК до 43 градуса по Целзий, на осцилографа се появили високи пикове в кривите на графиката, сякаш това били сигнали "SOS". молекулите ги “боляло” и те сякаш се оплаквали от своята болка. Но най-страшното започнало при понататъшното повишаване на температурата. Топили се течните кристали на които се записва наследствената информация на ДНК, изтривали се високите генетични програми за развитие на организма и се “чувал” такъв хаос от “звуци”! Осцилографът едва ли не се повредил. Течните кристали на ДНК-молекулите умирали... И тази смърт потвърждавали “виковете”.

Между другото, “пеенето” на ДНК или “виковете” от скоро могат да се чуят. В лабораторията на един от московските институти РАН групата на Гаряев успяла да запише радиовълновите гласове на молекулите на ДНК. Трудно ви е да повярвате? И все пак, това е възпроизводим факт. Освен това, в лабораторията на П.Петрович може да се чуе и радиовълново пеене на различни минерали. При което изкуственият брилянт издава един звук, а истинският – “пее” със съвсем друг глас...

Те умеят да отмъщават

Веднъж П. Петрович за пореден път "топил" ДНК. Трябва ли да казваме, че на акустичното поле на осцилографа било мъчително да се гледа, тъй като ДНК страдала, “умирайки”. След като били направени всички необходими измервания, ученият поставил във вече охладеното и очистено кюветно отделение на прибора нормална, не нагрята ДНК. И представете си, тя се държала точно така, както предишната, която била  разтопена! Същите “викове”, същите пикове на графиката, макар, че не правели така, че да я “боли”. Оттук се появили предположенията, че фантомът на убития човек има висока биологична активност и може да влияе на редица намиращи се редом хора по най-различни начини.

Това е словото на Твореца

- Винаги съм казвал: ето нашата реч – това е акустика, биологично поле. ДНК на своето молекулярно ниво също излъчва акустично и електромагнитно поле. Има косвени потвърждения и за това, че на ДНК е записана речта, условно казано, на Твореца. Нашите резултати: научихме се да обработваме радиовълновите спектри на ДНК и радиовълновите спектри на човешката реч. И се оказа, че те имат много общи характеристики. Тоест, акустиката на ДНК действително прилича на реч. Но не бива да се отъждествява с човешката. Тя е построена по същите закони. Затова казваме: това е речта на Твореца, но не на човека.

След поредната серия опити Гаряев и колегите му се убедили: “звукът”, който излъчва ДНК, зависи от нейния произход. ДНК на скакалеца, или на дървото, или на човека ще излъчват различни звуци, “думи” и “фрази”. Грубо казано, на всички е записан интелектът на Твореца, който някога е заложил първична информация под формата на думи, а “организмът” прочитал тази информация и се развил в съответствие с нея като с генетична програма.

Пита се:  кой е “включил” тези програми за развитие? Защо върви формообразуващ процес? От една група клетки израстват мускули, от други – кожа, от трети – стомах и т.н. Нарушава се програмата – раждат се уроди. Пьотр Петрович помни трагичния случай от 60-те години. Всички жени, приемали сънотворното талидамид, което притежавало мутагенно действие, се раждали деца с пръсти вместо с ръце и крака. Пита се, къде се е дянала информацията за цялата ръка или крак?

Холограма

Минаха много години преди групата на нашите биолози и генетици да се утвърди в мнението: наборът от всички хромозоми е не нещо друго, а динамична съвкупност от холограми. В процеса на развитие на плода в утробата на майката и в неговото крехко телце се образуват множество вълнови обемни “картинки”. те обезпечават вълновите схеми за “строителство” на органите на бъдещия човек. Тоест задават се малки послойни планове за построяване на организма. Ние говорим за човек, животно или растение, тоест за многоклетъчна структура, в която информацията се пази в пространствено и временно измерение. За едноклетъчните организми такъв тип генетична памет не е свойствен.

- Най-простият пример за холографска памет – същите фантомни болки, продължава Пьотр Гаряев. Да не говорим за главния мозък. Вземете например нашата памет. Асоциативната. Ето вие видяхте фрагмент от местността и след това си я спомняте цялата. Или случайна миризма или глас ви връщат в миналото, където е живял човека, образът на когото навява аромат на парфюм и глас. Това е възстановяване на цялото от част – най-голямата способност на генетичните структури да помни цялото. Вземате яйцеклетка, поставяте я в матката и ето – ражда се човек. Или вземате клонка от растение, посаждате я и от нея израства дърво. Можете да вземете даже клетка от морков и ето ви целия зеленчук Накрая, вземате клетъчното ядро от същия този морков, слагате го в друга клетка, където ядрото е отделено и се получава същия този плод.

Листов ефект

Две години изгубил Гаряев за известния фантомен листов ефект. Късал листата на дървета, частично ги изрязвал и ги поставял в определено електромагнитно поле. Искренето започвало както и при задграничните му предшественици, а фантом не се получавал... Много вода изтекла преди ученият да подбере нужния режим на високочестотни и високоволтови магнитни полета. В тях напълно се очертавали изрязаните преди това на няколко места листа от всякакви растения.

- Изобщо това е крайно рядко явление. Ето при индийските учени всеки втори лист дава фантом. Може там растенията да са особени. Аз изразходвах хиляди листа и процентът на фантомите при мен дълго време беше невисок....

Същото правел Гаряев с листата на стайното растение герани. Лицевата страна на листа поставя нагоре и фантом има – обръща листа – фантомът изчезва. Сякаш листът си “спомня” изгубените фрагменти само при определена пространствена ориентация. Пак загадка ... Макар че това потвърждава начина за запазване на информацията по типа холограма, което е много важно за науката.

- Всички тези мои опити предизвикаха голям спор между представителите на официалната генетика и биология, който продължава и досега. Но моите опоненти отхвърлят възможността за такова възстановяване на фрагментите! Затова трябва да се преразглеждат основите на механизма на функциониране на хромозомите...

На два стола

Изобщо групата на учените-биохимици и генетици, която оглавява Пьотр Гаряев може да се нарече уникална. Колко още открития биха направили ако имаха финансиране. Немалко направления се канели да разработят. Говорили за това на ръководството на Института по физико-технически проблеми в който започнали. В отговор – както обикновено: няма средства. А с такива мозъци успехът стопроцентово би бил гарантиран. Рано или късно. През 1988 година финансирането на учените било спряно съвсем и всички те като група отишли в друг институт. В това време от техните разработки се заинтересували канадците. Организирали лаборатория в Торонто и им дали пълен карт-бланш. Но учените от Русия се смятат за заминават. Така и работят сега – на две места – в московския институт РАН и в канадската фирма, която се състои изключително от руски специалисти.

Неотдавна пристъпихме към нова тема на изследване – идентификация на болестите по анализа на кръвта с помощта на уникална лазерна установка, която дава най-широк спектър от най-редки радиоизлъчвания на “подопитни” генетични структури. Различни специални състави “разказват” за тези болести, които “седят” в пациентите и могат с времето да се проявят. Също така болестите могат да се определят с помощта на снемането на спектъра на електромагнитните излъчвания от човешкия глас.

Отначало цифровизираме записа на гласа, а след това обработваме по нашия фонов принцип и отделяме определени честоти, които са характерни, да речем, да предгрип или предрак. В гласа всичкото това го има, трябва само да се направи диференциране... Пита се къде? В последно време част от нашите експерименти провеждаме на базата на една канадска фирма, която ни предостави необходимата апаратура. Но все едно - даже там ние работим за Русия. Както и да се отнасят към нашите изказвания тук...

Р.S. Не си струва да оперираме с представи за нещо, което интуитивно не е понятно или не е проверено посредством опити. По-скоро ние днес с нашия герой нарушихме този принцип, провъзгласен от английския философ от XIII - XIV век сър Уилиам Окам. Но науката не стои на място, и това, което е било сложно и непонятно вчера, ще стане обикновено и привично утре.

Ирина Мастикина

“Совершенно секретно”, 2001 г.