2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Едно днес е повече от две утре
Живеем в една странна държава, в един странен свят. Животът ни протича точно като едно състезание. От „старта“ до „финала“ на тази бясна надпревара човек с всички сили се бори да бъде първи, с цената на всичко иска точно той да е победителят… Но препускайки в това състезание, хората съвсем забравят за истински ценните и важни неща: щастието, любовта, семейството, децата. И защо ?… Тези неща са по-маловажни от безконечния стремеж към натрупване на пари? Дотолкова хората са се вглъбили в идеята да осигурят своето бъдеще, че просто забравят да живеят. Но май това никой не го осъзнава вече. Явно желанието за пари, власт и надмощие достатъчно надълбоко се е наслоило в обществения бит и култура.
Всеки ден, разхождайки се по улиците, срещам замислени лица, живеещи в утрешния ден. Но се чудя как биха се почувствали тези лица, ако разберат, че няма да има утрешен ден… Не бих искала аз да се почувствам по този начин.
Затова запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги. Отделете повече време на тези, които все още ви гледат отдолу-нагоре, защото това малко човече скоро ще порасне и няма да е до вас повече.
Отделете повече време на щастливите мигове, прекарани с добрите приятели, защото именно точно тези мигове предизвикват щастливата усмивка в човека, който наближава „финала“ на своето „състезание“, а не всичките коли, яхти, вили, банкови сметки или натъпканите буркани с пари под леглото, на което лежи.
Затова какъвто и да е животът, каквото и да ви предлага, насладете му се добре – няма да има втори. Не гледайте непрекъснато в утрешния ден в очакване да получите от бъдещето нещо по-добро от сегашния момент.
Всеки ден е подарък, всеки миг – щастие.
Едно днес е много повече от две утре.
Може и да няма утре…
/неизвестен - за мен - автор.../