Миряна Башева:
"Ние сме безкрайно изморен народ -
от чакане на ползи за страха..."



Едно интервю на Петя Бахарова

"Палим се и стигаме до високо душевно пиянство
един път на 200 години, ако не и по-рядко. Сега международният заговор на Силните и Богатите ни действа прекалено потискащо." - 
твърди известната наша поетеса и журналистка

 

 

Миряна, както знаем, Буш сложи кодово название на нападението на Ирак "Шок и ужас". Ти какво би му препоръчала като наименование - все пак освен журналист си и поет с богат речник и изобилие от метафори...

- Нека започнем нескромно и неметафорично от мен.
Аз знам, че съм пишман журналист и недовършил поет. Knowledge is power, е лозунгът на Бейкън. Знанието за себе си, дори когато е горчиво, дава някаква власт над собствения живот. А Буш... Той пък е пишман политик и недовършено (даже за американските стандарти) човешко същество. Не знам дали знае това и дали го интересува. Едва ли. На неговия пост, до който се докопа с пладнешка измама, с неговия произход, с неговите непредставими петролни мангизи и безгранични властови ресурси това няма значение. При него максимата на Бейкън се изражда в безконечната тавтология Power is power is power is power... Като анаконда, захапала опашката си.
Мога само да го поздравя за избора му на суперзаглавието, нека така го наречем по вестникарски. Shock and Awe е пряко попадение в планетарен мащаб! И наистина е заглавие - на поучителната едноименна книга от Харлан Ълман - бивш "мозък" на стратегическото планиране към американската флота и преподавател в т. нар. National War College - от благоговеен респект не посмявам да преведа титлата на учебното заведение, където същият е бил преподавател на Колин Пауъл. (Hawks of a feather...) Книгата е посветена на доктрината за rapid dominance - скоростно установяване на господство и превъзходство над целия свят... Трябва ли да уточнявам чие господство?
Не забелязах дали се появи в нашия печат буквален превод на фразата, която била заимствана от поученията на Сун Дзъ. Бих я тълкувала именно като насилствено поучение, в повелителната му глаголна форма - To shock and awe. Да докарваш до потрес и благоговеен страх ... Това е целта!
Как? Не по метода на китайската капка, разбира се, а по американски, с най-хай-тек номерата на съвременната всеразрушаваща идеология и военна мощ. Ако се наложи, и с ядрен удар. Никого не искам да плаша, но така се получава - даже чувствам известно неудобство, че следвам повелята на Ълман-Буш to shock...
Страх - ужасен, да, и аз го изпитвам.
Но благоговеен - не и през - нито след - трупа ми!

Какво мислиш за присъствието на България в този конфликт?

- Мисля, че до по-унизително присъствие България още не е била докарвана от управниците си. Присъствието на пуделчето, което се осмелява да се зъби и на едрите песове, защото разчита на покровителството на още по-едрия и определено човекояден вълк... А най-срамното е, че докато траеше процедурата по скокливото ни присъединяване към "Коалицията", човек непрекъснато се питаше - абе, има ли пилот в самолета? И на какъв самолет ни возят? Оказа се, че превозното средство "България"от доста време насам е военен самолет, в какъвто я е превърнал външният министър, а неговият патрон, понеже много разбира от семантика и още не е уточнил разликата между"цар" и �премиер", е просто безхарактерен пътник като всички нас. Само че седи и се пуйчи на най-предната седалка. Без достъп до навигационните уреди.
"Соломон-да-те-Паси" вече е шофьорска псувня, чух я по такситата! С което май се изчерпва усещането за официалното ни присъствие...
А неофициалното, гражданското, тъй да се рече, е друга тема, може би още по-печална... Не знам какви са гражданските настроения в Еритрея, да речем, но засега май единствено у нас шайката, която най-благоговейно и трепетно аплодира американския бандитизъм, се е самонарекла с възрожденски патос "Комитет за демократизация на Ирак"... И не се срамува да се яви с подиговски теманета в кабинета на г-н Пардю, за да засвидетелства лично дупедавщината си. Пардон, разбира се, но по-мръсни думи не ми идват на акъла в момента.
Не мисля еднакво с Драгомир Драганов и подобните нему, чиято максима е - нагазихме, където нагазихме, дайте сега поне да извлечем максимална полза. Каква полза, че още и максимална, от кръвта и сълзите на насилственото "демократизиране" с бомби на един далечен народ? Няма ли да ни приседнат ползите, дори да допуснем, че ще ги доживеем? Но професорът беше прав, когато каза, че обръщението на президента Първанов, отричащо войната, безнадеждно закъсня. Понеже ние също бяхме насилствено и неестествено демократизирани, у нас населението все още има нужда някой от Горе да озвучи мислите и вълненията му. А когато това стане след свършения факт, който не сме искали, все едно не се е случвало. Това беше може би единственият истински провал на президента ни. И може да се окаже фатален за историческия му образ.
Как би описала Саддам - като личност и политик?
- Въобще не бих. Той не ме интересува. Не ме засяга, не ме застрашава. Поне така беше допреди да се самообявим за негов враг на живот и смърт...
Той принадлежи към чужд нам религиозен морал, към други понятия за амбиции и чест, за които не смея да съдя. И към други политически-петролно-финансови кръгове - заедно със семейство Буш, - за които аз и да се спукам, след което от мен да бликне българотворен нефт, пак няма да имам понятие.
Но да опитаме. Саддам... Диктатор? Сигурно. Сатрап? Вероятно. Тук му е мястото да отворя една скоба, за да оповестя, че Саддам Хюсеин донейде се явява наш фамилен враг! Не по Бушовата линия "Той искаше да убие татко", но все пак... Работата е там, че едно време ръководител на Ирак беше генерал Абдел Керим Касем - кюрд, между прочем. С него баща ми беше установил дружески отношения на държавно и лично равнище. Лично на мен генералът ми беше изключително симпатичен, защото много приличаше на дядо ми на младини. Е, когато на власт дойде Саддамовата партия БААС, на този симпатичен ми Касем му резнаха главата, ако не ме лъжат спомените, с ятаган...
Да се върнем на главореза Саддам. Той е и крупен международен мошеник. Да! Защо не? Че само той ли е?
Спомни си миналото му, но наречи и съдружниците му от онуй минало диктатори, сатрапи и международни мошеници! Кои бяха те?... Тия, които сега наричаме нашите най-добри приятели! Много хубава работа са всичките ни вечни дружби, ама еритрейска. С извинения към Еритрея, където, надявам се, винаги ще имаме съответен достоен посланик от сорта на Иван Гарелов, най-малкото. Само дето Гарелов едва ли ще иска...
А как би охарактеризирала Джордж Буш?
- Не се ли поизчерпах на тази тема? Добре, хайде още малко. Той толкова дълго време се радваше по страниците на печата и в по-свободния засега като медия Интернет на главната си роля на световно посмешище, че амплоато му на световно страшилище ни завари някак зле подготвени. Хайде да не обобщавам - поне с мен се получи така. И не за първи път! Помня как ден преди да почнат бомбардировките на Белград, все повтарях - абсурд, няма да посмеят, не са толкова нагли, има си обществено мнение... Но оная недопустима наглост се случи, и то при няколко пъти по-интелигентния Клинтън! А може би не го допусках, именно защото и Клинтън беше успял да се превърне в световно посмешище в историята с Моника? Да не би пък това да е новата тактика на американските президенти - да приспиват опасенията ни с клоунски прояви, докато отдолу изведнъж не се покаже истинският агресивен лик на Чичо Сам, добре познат ни от шаржовете на Кукриникси? Страшно е, че една карикатура, на която се присмивахме като на бездарна пропаганда, се оказва толкова точен портрет. И още една аналогия - като кир Михалаки е фигурата на американските президенти, все едно кой ги играе - зинали да погълнат целия свят... Интересно, но почти всеки от тях има наистина по нещо карикатурно в поведението си, дори нобелистът Джими Картър, който беше относително най-миролюбив и почтен - той пък, помня, веднъж беше излязъл с рибарска лодка без охрана в едно езеро и се върна на брега цял измокрен от яко гребане и безумно подплашен от някакъв... гигантски водоплаващ плътояден заек! Ей богу, помня точните думи от "Нюзуик" - a giant swimming carnivorous rabbit!
А сега ще си позволя да цитирам американския писател Робърт Антон Уилсън от книгата му "Космически спусък II":
"От военния диктатор към африканския глиган".
Всеки е чул, че ако използвате буквите в Роналд Уилсън Рейгън (RONАLD WILSON REAGAN) и ги разбъркате, ще получите ЛУД АНГЛИЙСКИ ДИКТАТОР (INSANE ANGLO WARLORD), но знаете ли, че ако постъпите по същия начин с Джордж Хърбърт Уокър Буш (GEORGE HERBERT WALKER BUSH), ще получите ОГРОМЕН ОБЕЗУМЯЛ БУНТОВЕН АФРИКАНСКИ ГЛИГАН (HUGE BERSERK REBEL WARTHOG)?
Всички знаем как да се справяме с някой луд английски диктатор, имали сме много такива в историята си. Никой обаче не е истински подготвен за огромен, обезумял, бунтовен африкански глиган. Все едно да живеете в сюрреалистична картина."
А?... Как ти се вижда?
Впрочем на повечето от снимките в лицето и постановката на снагата на Буш отчетливо се различават маймунски черти. Имаше една антитоталитарна и антифашистка книга навремето - "Маймуната идва за черепа си"...

Как ще коментираш идеята на Иван Славков да се запише доброволец на страната на Ирак?

- Иван подсъзнателно избира клоунадата като протест срещу диктатурата на властващите клоуни. Така да се каже, клоун клоун избива. Всички помним филма на Чарли Чаплин "Диктаторът". Постъпките на Славков са от този порядък, без да ги величая като изкуство, разбира се. Неговото изкуство е в това, че той е един от най-свободните хора, които познавам. Бих искала да приличам на него...
Впрочем Мони Паси също е избрал клоунско поведение за своя отличителна марка. Така до време не личи колко е смъртоносно опасно ухапването му.
Но най-незавидна е ролята на марионетките - те дори не шават сами, все някой им дърпа конците. Такъв е Негово превъзходителство премиерът, този наш большой ученый, в семантике познавший толк... И дори физически прилича на марионетка от театъра на Образцов.

Защо според теб са толкова вяли антивоенните протести в България?

- Ние сме един безкрайно изморен народ. И все от чакане на ползи и възнаграждения за страха. Зачакали сме ги от - знаеш от колко години. Ние сме и безкрайно търпелив и трезвен народ, който се пали и стига до високо душевно пиянство един път на 200 години, ако не и по-рядко. Каква е ползата да изляза да викам на улицата, пита се българинът. Каква беше ползата от викащите и арестуваните заради това в демократичния Сан Франциско?
Американците протестират, за да защитят освен идеята за мир, човещина и справедливост преди всичко собственото си достойнство. Ние такова нямаме. Прекалено сме смачкани. Прекалено сме докарани до тъпо и кротко оскотяване. Прекалено потискащо ни въздейства и международният заговор на Силните и Богатите. Ще ти кажа кое новинарско съобщение окончателно ме срази лично мене преди няколко дни, без да се превърне в никаква медийна сензация. Цитирам го:
"Швейцарската водеща банка UBS съобщи днес, че ще предаде на американското правителство иракските активи, които са замразени от 1990 г., предаде АФП."
Значи и за швейцарските банки, тия храмове на капитала, в които още тихо отлежават нацистки живи пари, вече няма нищо свято освен оня капитал, който отива директно в зиналата да погълне целия свят уста на американския федерален резерв. Това е невидима революция във финансовия свят, която свидетелства за възцаряването на новия световен ред по Ълман-Буш.

Кое твое стихотворение или стих най-адекватно отразява ситуацията у нас днес, в края на март 2003 г.?

- За съжаление не е най-хубавото... Но ситуацията да не би да е хубава? Малко ме е срам от младежкия му патос, но ще ти го цитирам, за да не избягам от отговор.

 

Изявление за печата

Е-е-е! Много ме обвиняват
в песимистичен провал.
В такава и онакава,
в неоправдана печал.

Какво да се прави, братя?
Какво да кажа, сестри?
Такъв ми е занаятът.
Не съм Мария Кюри,
не мога вдън епруветки
да свеждам ясни очи...
В мен всяка вена и клетка
са рентгенови лъчи!

Какво, ако ми е тъжно?
При вас все ли е добре?
Добре ли е, ако лъжа -
в петит или нонпарей -
че няма никакви драми
и просто липсва тъга?
Но Истината е дама
и ще ми сложи рога!
Ще кресне: "Какво се радваш?
Виж, аз съм вече при друг!
Стисни поетична брадва
в оптимистичен юмрук,
изколвай всяка тревога,
съмненията - на смърт!
А двата ти пресни рога
да крепнат и да цъфтят..."

Поставям вам за задача
да разрешите на мен
горчиво и зло да плача
над всеки безсмислен ден,
да късам сърце и нерви
от ярост пред всеки враг,
да казвам на червея - червей,
и на глупака - глупак!

 

Такъв ми е занаятът.
И жанрът ми е такъв.
Това е, сестри и братя...

Кой хвърли камък пръв? 

*****************************************************

Голяма част от мислите,
изложени по-горе, все още са актуални. 
Да попитам ли защо?!
Или "сме безнадежден случай".... ?!

Решите ли, че има надежда и смисъл - да започнем Промяната...
Първо от себе си:
да проветрим мислите във всекидневието си
и оставим само добротворните...
Бъдещия ДЕН на децата ни зависи от нашето ДНЕС...

Мъдри събота и неделя ви пожелавам...
И дано след тях помъдреят и следващите седмични дни. И нощите...

"Дано, дано, дано..." 
както се пее в една песен за ДОБРИТЕ същества.

С уважение: Umma

Тези американци до къде ли ще ни докарат?

Българите сме "щастливите" кокошки, които снасят златни ... деца-Феникси и целият свят го знае... Без нас самите естествено, защото чакаме друг да ни го признае...
Осъзналият щастието си човек, не остава в златна клетка: както и златната кокошка не снася в чужд полог, стига да е познае цената си...

Американците много добре преследват своите интереси, за разлика от нас и политическите ни ПРЕДАТЕЛИ...

Дано все пак ни предстоят по-хубави дни, Umma!
Прекрасна пролет от мен!