Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
12.07.2010 06:00 -
ЛУНА
Кратки сведения
Радиус = 1 738 км
Голяма полуос на орбитата = 384 400 км
Орбитален период = 27,321661 денонощия
Ексцентрицитет на орбитата = 0,0549
Наклон на орбитата към екватора = 5,16
Температура на поверхността = от - 160 до +120 градуса С
Денонощие = 708 часа
Разстояние до Земята = 384400 км
Луната е единствения естествен спътник на Земята. Била е позната още от праисторически времена и е втория най-ярък обект в небето след Слънцето. Тъй като Луната се завърта по орбитата си около Земята веднъж месечно, ъгълът между нея, Земята и Слънцето се изменя; това явление ни е познато като цикъл на Лунните фази. Периодът от време между две последователни новолуния е равен на 29,5 дена (709 часа).
Благодарение на размера и състава на Луната тя се отнася към земната група планети (вътрешни планети) заедно с Меркурий, Венера, Земята и Марс.
За пръв път Луната е посетена от Съветския космически кораб Луна-2 през 1959 година. Това е единственото неземно тяло, на което е стъпвал човешки крак. Първото кацане е осъществено на 20 юли 1969 година; последното - през декември 1972 година.
Гравитационните сили между Земята и Луната предизвикват някои интересни ефекти. Най-очевидния от тях са морските приливи и отливи. Гравитационното привличане на Луната е по-силно на тази страна на Земята, която е насочена към Луната и по-слабо на противоположната. Поради тази причина повърхността на Земята и особенно океаните, биват привлечени към нея. Ако наблюдаваме Земята отстрани, ще видиме две изпъкналости насочени към Луната и намиращи се в противоположните страни на нашата планета. Този ефект е най-ясно изразен в океаните. И тъй като Земята се върти по-бързо, отколкото Луната се придвижва по своята орбита, преместването на тези изпъкналости достига две високи приливни точки за един ден.
Тъй като Луната се върти и около собствената си ос, тя винаги е обърната към Земята с една и съща страна. Това се дължи на факта, че тя извършва едно пълно завъртане около остта си за същото време, за което прави и един оборот около Земята - 27,3 денонощия. Освен това и двете се въртят в една и съща посока, за това, да се види противоположната страна на Луната е невъзможно.
За пръв път астрономите са наблюдавали обратната страна на Луната през 1959 г. когато съветската станция Луна-3, прелитайки над нея прави снимки.
Дебелината на Лунната кора е със средна дебелина 68 км, изменяйки се от 0 км под лунното море Crisium до 107 км в северната част на кратера на Кралицата, намиращ се на обратната страна. Под кората се намира мантията и, възможно, малко ядро с радиус, приблизително 340 км. и маса, съставляваща 2% от общата маса на Луната. За разлика от земната, ленната мантия е частично втечнена. Интересно е, че центъра на масата на Луната е разположен на 2 км от геометричния център, в посока към Земята. На тази страна, която е обърната към Земята, кората е по-тънка.
Повърхността на Луната може да се раздели на два типа: много стара, планинска местност с голям брой вулкани и относително гладки и по-млади лунни морета. Лунните морета, които съставляват приблизително 16% от общата повърхност, представляват големи кратери, възникнали в резултат на сблъсъци с небесни тела, които били разтопени в последствие от течна лава. Голяма част от повърхността е покрита с реголити - смес от фин прах и скални отломки, получени от сблъсъци с метеорити. По неизвестни причини, лунните морета са концентрирани на тази страна, която е обърната към Земята.
Преди Аполон да събере образци от Луната, учените не знаели нищо за това кога и как се е образувала тя. Съществували три принципни теории: Луната и Земята са сформирани по едно и също време от Слънчевите Мъглявини; Луната се е откъснала от Земята; Луната се е сформирала другаде и впоследствие е била прихваната от гравитацията на Земята. Новата и по-детайлна информация, получена при сериозно изследване на лунни образци, обаче, води до следната теория: Земята се е сблъскала с много голям обект (колкото Марс или дори по-голям) и Луната се е образувала от избитото при този сблъсък вещество. Има още детайли, които изискват дообработка, но именно тази теория за сблъсък е най-широко разпространената в момента. (Повече информация в подкрепа на тази теория очаквайте/търсете в материалите за Дванадесетата планета)
Луната няма магнитно поле, но на някои места повърхността проявява остатъчен магнетизъм, което дава основание да се предполага, че някога в далечното минало, тя е имала магнитно поле.
На Луната няма нито вода, нито лед, нито атмосфера. Дори и някога да е имало, всичко отдавна се е изпарило и излетяло в космическото пространство. Това се обяснява с факта, че силата на тежестта на Луната е 6 пъти по-малка от тази на Земята. Поради това, тя не би могла да задържи около себе си значително количество водна пара и газове.
Тъй като на Луната няма забележима атмосфера, то на нейната повърхност няма и вятър. Там небето е постоянно безоблачно и черно, и дори при ярката светлина на Слънцето се забелязват звезди. По време на лунния ден, температурата на повърхността достига до +120 градуса, а след залез достига до -160 градуса.
На Луната за първи път се появиха забран...
WE SLOWLY DISCHARGE OURS CLOTCHES ..., p...
ДЪГА ОТ ЛЪЧИ
WE SLOWLY DISCHARGE OURS CLOTCHES ..., p...
ДЪГА ОТ ЛЪЧИ
Силата на тежестта на Луната не е 6 пъти по-малка, а 250 пъти по-малка от земната. По тази причина по Луната не може да се ходи - няма достатъчно сцепление или триене. Там придвижване може да става само със скокове.
Фактът, че центъра на тежестта е изместен навън, а не навътре, обяснява защо Луната винаги е обърната с една страна към Земята. Луната е отделена от Земята преди 500 милиона години.
Преди потопа (преди 14400 години) на Луната е имало океани. Тогава идва Нибиру, разтърсва Луната и океаните се изливат в космоса, падат като дъжд на Земята и предизвикват потоп. На Луната живеят между 100 и 150 хиляди души, които управляват живота на Земята. Сега водата на Луната е в ограничено количество, което лунните жители пазят за своите нужди.
цитирайФактът, че центъра на тежестта е изместен навън, а не навътре, обяснява защо Луната винаги е обърната с една страна към Земята. Луната е отделена от Земята преди 500 милиона години.
Преди потопа (преди 14400 години) на Луната е имало океани. Тогава идва Нибиру, разтърсва Луната и океаните се изливат в космоса, падат като дъжд на Земята и предизвикват потоп. На Луната живеят между 100 и 150 хиляди души, които управляват живота на Земята. Сега водата на Луната е в ограничено количество, което лунните жители пазят за своите нужди.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
