Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
24.06.2010 08:30 -
ЕНЬОВДЕН - с вълнуващ стих от наш съ-блогър :):):)
22.06.2009 07:18 - ЕНЬОВДЕН
Автор: gor Категория: Поезия
Прочетен: 1146 Коментари: 11 Гласове:
0
Последна промяна: 24.06.2009 22:33
В нощта на Еньовден измий лицето ми с роса,
измий го, мила, от натрупаните грижи.
И превържи ми раните със своята коса,
преди отново слънчев лъч да ме прониже.
Ръцете ми в часа на нежни ласки запомни,
тъй както ваят твоето горещо тяло.
Прикрий ме от световните и родните злини,
когато звездното небе над нас е спряло.
И нека погледът ти да ме пази от лъжи,
а твоят шепот крясъците да измести.
Главата си на рамото ми в унес положи
и не мисли за земни ядове и вещи.
Освен любов не мога нищо друго да ти дам.
А от живота още малко ми остава.
В нощта на равноденствие не ме оставяй сам,
не ме обричай на забрава.
Еньовден
Еньовден носи древната традиция
Целият митологичен празничен календар на древните българи говори за едно транседентално, проникновено и посветено въззрение, за едно докосване и навлизане в хармоничния свят на идеала и съвършенството. Особено място в него се отдавало на равноделието, на баланса, на равновесието. А това издава едно познание за човека като гранично същество, стоящо между севера и юга, в което северът е истината и смъртта, а югът е добродетелтта и живота. А също така и едно знание, че човекът докато не умре, не може да живее истински.
Древно предание казва, че когато човекът е бил създаден, е имало равнодействие. А равнодействието за древния българин е означавало въззлизане на слънцето от юг към север, започване на еволюцията и качване нагоре към Бога. Един такъв своеобразен мистичен и култов връх на въззлизане към Бога в българския календар е Еньовден / Иван Бильобер /, тъй като е най-високата точка на лятното слънцестоене. От този най-мистичен и чародеен момент, който е и най-дългият ден и най-късата нощ, и който разделя годината на две равни части, започва упадъка на слънчевата сила. Затова е естествено в слънчевия календар на древните българи да се отдава специално внимание на дните, свързани с промените в слънчевото движение и да им се засвидетелства особена пачит. Нещо повече, Слънцето за тях е било синоним на живота, затова е било обожествявано. И почитта за тях към живота, възкръсването, топлината, огъня, лечебната му и окултна сила, оплодотворяващата му, пречистваща и магическа мощ се е изразявала най-често на огнените празници: Св.Константин и Елена/21 май/, Св. Троица/26май/, Еньовден/24 юни/, Св.Марина/17 юли/, Св.Илия/20юли/.
Неслучайно Еньовден е и денят на родения само шест месеца преди Исус – Йоан Предтеча. Затова и на родения на този слънчев връх било отредено да “върви пред Бога в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен”/Лука1:15-17/. Чрез него, се казва в Библията, ще ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира. Така че, както виждаме вев великата йерархия на Духа всичко си е на мястото, и предхождащото и следхождащото. В тази велика подредба на нещата, структурирана с необозрима от човешкия ум степен на сложност и съвършенност, можем само леко да надзърнем интуитивно чрез празничната ни обредност и ритуалност. И в целия този мистичен калейдоскоп Еньовден се превръща в един Предтеча на живота след смъртта, който преминава през мрака, за да го освети и оживотвори. Превръща се в един връх, от който започва възземането, възкръсването на живота в светлина и истина.
Лияна Фероли
Благодаря, че ни напомни за този хубав ден от календара! Поздрави!
цитирайслънчев и цветен! Хубави са и стиховете! Поздрави за постинга, приятен ден!
цитирайЧестит Еньовден! Поздравления за постинга!:)))
цитирайПоздрави !
цитирайЕньовденска невеста
Лятна вечер, ливади дъхави,
мракът ражда светулки.
А със дребни звезди напъпили
са очите ми пълни.
Тази нощ съм сама магьосница
чакам звездно роене-
да открия непито кладенче
да го скътам у мене.
Ще накъсам биле омайниче
ще го свия на китка
и със думите, най потайните,
ще сплета свойта плитка.
Ще изтича на пръсти лятото,
ден нощта ще погълне,
на лъчите най-първи в златото
есента ще покълне.
Щом се съмне, добра и истинска
ще се сгуша до тебе-
омагьосана, теб орисана
Еньовденска невеста.
М.Мичева(жива вода)
публикувано в Антология Буквите "Любовна лирика"
цитирайЛятна вечер, ливади дъхави,
мракът ражда светулки.
А със дребни звезди напъпили
са очите ми пълни.
Тази нощ съм сама магьосница
чакам звездно роене-
да открия непито кладенче
да го скътам у мене.
Ще накъсам биле омайниче
ще го свия на китка
и със думите, най потайните,
ще сплета свойта плитка.
Ще изтича на пръсти лятото,
ден нощта ще погълне,
на лъчите най-първи в златото
есента ще покълне.
Щом се съмне, добра и истинска
ще се сгуша до тебе-
омагьосана, теб орисана
Еньовденска невеста.
М.Мичева(жива вода)
публикувано в Антология Буквите "Любовна лирика"
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене