22.06.2009 07:18 - ЕНЬОВДЕН
Автор: gor Категория: Поезия
Прочетен: 1146 Коментари: 11 Гласове:
0

Последна промяна: 24.06.2009 22:33



В нощта на Еньовден измий лицето ми с роса,
измий го, мила, от натрупаните грижи.
И превържи ми раните със своята коса,
преди отново слънчев лъч да ме прониже.

Ръцете ми в часа на нежни ласки запомни,
тъй както ваят твоето горещо тяло.
Прикрий ме от световните и родните злини,
когато звездното небе над нас е спряло.

И нека погледът ти да ме пази от лъжи,
а твоят шепот крясъците да измести.
Главата си на рамото ми в унес положи
и не мисли за земни ядове и вещи.

Освен любов не мога нищо друго да ти дам.
А от живота още малко ми остава.
В нощта на равноденствие не ме оставяй сам,
не ме обричай на забрава.



 
Еньовден

Еньовден носи древната традиция

Целият митологичен празничен календар на древните българи говори за едно транседентално, проникновено и посветено въззрение, за едно докосване и навлизане в хармоничния свят на идеала и съвършенството. Особено място в него се отдавало на равноделието, на баланса, на равновесието. А това издава едно познание за човека като гранично същество, стоящо между севера и юга, в което северът е истината и смъртта, а югът е добродетелтта и живота. А също така и едно знание, че човекът докато не умре, не може да живее истински.

Древно предание казва, че когато човекът е бил създаден, е имало равнодействие. А равнодействието за древния българин е означавало въззлизане на слънцето от юг към север, започване на еволюцията и качване нагоре към Бога. Един такъв своеобразен мистичен и култов връх на въззлизане към Бога в българския календар е Еньовден / Иван Бильобер /, тъй като е най-високата точка на лятното слънцестоене. От този най-мистичен и чародеен момент, който е и най-дългият ден и най-късата нощ, и който разделя годината на две равни части, започва упадъка на слънчевата сила. Затова е естествено в слънчевия календар на древните българи да се отдава специално внимание на дните, свързани с промените в слънчевото движение и да им се засвидетелства особена пачит. Нещо повече, Слънцето за тях е било синоним на живота, затова е било обожествявано. И почитта за тях към живота, възкръсването, топлината, огъня, лечебната му и окултна сила, оплодотворяващата му, пречистваща и магическа мощ се е изразявала най-често на огнените празници: Св.Константин и Елена/21 май/, Св. Троица/26май/, Еньовден/24 юни/, Св.Марина/17 юли/, Св.Илия/20юли/.



Неслучайно Еньовден е и денят на родения само шест месеца преди Исус – Йоан Предтеча. Затова и на родения на този слънчев връх било отредено да “върви пред Бога в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен”/Лука1:15-17/. Чрез него, се казва в Библията, ще ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира. Така че, както виждаме вев великата йерархия на Духа всичко си е на мястото, и предхождащото и следхождащото. В тази велика подредба на нещата, структурирана с необозрима от човешкия ум степен на сложност и съвършенност, можем само леко да надзърнем интуитивно чрез празничната ни обредност и ритуалност. И в целия този мистичен калейдоскоп Еньовден се превръща в един Предтеча на живота след смъртта, който преминава през мрака, за да го освети и оживотвори. Превръща се в един връх, от който започва възземането, възкръсването на живота в светлина и истина.

Лияна Фероли

Благодаря, че ни напомни за този хубав ден от календара! Поздрави!

слънчев и цветен! Хубави са и стиховете! Поздрави за постинга, приятен ден!

Честит Еньовден! Поздравления за постинга!:)))

Поздрави !

Еньовденска невеста

Лятна вечер, ливади дъхави,
мракът ражда светулки.
А със дребни звезди напъпили
са очите ми пълни.
Тази нощ съм сама магьосница
чакам звездно роене-
да открия непито кладенче
да го скътам у мене.
Ще накъсам биле омайниче
ще го свия на китка
и със думите, най потайните,
ще сплета свойта плитка.
Ще изтича на пръсти лятото,
ден нощта ще погълне,
на лъчите най-първи в златото
есента ще покълне.
Щом се съмне, добра и истинска
ще се сгуша до тебе-
омагьосана, теб орисана
Еньовденска невеста.
М.Мичева(жива вода)
публикувано в Антология Буквите "Любовна лирика"