Докато някои приписват случаи на ксенология на криптонезията (както в случая с хиндуиското момиче, където е възможен забравен контакт със съседна бенгалска култура), съществуват редица случаи, в които такова обяснение е незадоволително.         

Един от най-необикновените такива е този от 1977 г., когато бива установено, че Били Мълиган, затворник от Охайо, показва проявления на две допълнителни личности: на Абдул, който говори перфектен арабски език, и на Ружен, който се изразява на съвършен сърбохърватски език. Според лекарите в затвора, Мълиган не е напускал никога САЩ, където е роден и отрасъл.

Подобен е и случаят, описан от биолога Лайл Уотсън – когато е в състояние на транс, десетгодишният Индио Игарот от Филипините се изразява на Зулу – език, който никога не е чувал. 

Друг, по-скорошен случай е предизвикан от автомобилна катастрофа. Преди произшествие през 1997 г, мотоциклетистът Матей Кус от Чехия едва успява да се справя на своя развален английски. Но изпадайки в безсъзнание от катастрофата, Кус удивява парамедици и присъстващи на местопроизшествието със своето внезапно проговаряне на перфектен английски с британски акцент. Това негово умение обаче не продължава дълго. Впоследствие Кус няма дори спомен за временното си свободно владеене на английски и в момента усвоява езика по традиционния начин.   

Някои учени изказват предположение, че тези случаи са в резултат на генетична унаследеност. Други смятат, че такива индивиди се свързват телепатично с чуждия език посредством  хора, които го владеят. Но тези теории не могат да се възползват от обширното изследване и доказателства, предоставени от теорията на д-р Стивънсън.     

В подкрепа на тази теория, австралийският психолог и автор на „В търсене на минали животи” Питър Рамстър установява, че може да поддържа свободен разговор на древен френски език със студентката си Синтия Хендерсън, но само когато тя е под хипноза. Извън състоянието на транс, тя има само елементарни познания по езика. 

В търсене на всеобхватно обяснение за ксеноглосията, редица изследователи са съгласни със схващането на д-р Стивънсън, сочещо към минали животи. Според тази теория след травма или в състояние на хипноза, личността от предишни въплъщения се съживява и човек проявява познания, които не би могъл да има от този живот. Други, като изследователката Сара Томпсън, твърдят, че доказателствата на д-р Стивънсън са твърде слаби, за да се направи такова твърдение.

В началото д-р Стивънсън е също много скептичен към случаите на регресивна хипноза, но с времето става един от най-продуктивните автори по темата.  По-късно, с напредването на работата му, д-р Стивънсън насочва вниманието си към децата като субект на изследване. Той открива, че те могат по-лесно да си припомнят знания от предишни въплъщения и не се нуждаят от хипноза или травма, за да разкрият далечното си минало.   

Д-р Стивънсън записва описанията на деца на техни минали животи и ги сравнява със сведения за починалите лица, които те твърдят че олицетворяват. Той дори сравнява данни за физическите особености на починалите с детското описание като например местоположението на белези. Според д-р Стивънсън тази информация и случаите на ксеноглосия са доказателство за минали животи.