Повечето хора (и животни) не се навъртат около трупове. Не и листните въшки. Насекомите се намъкват близо до падналите си колеги, за да избегнат паразитните оси, предполага ново изследване.

Паразитната оса обикновено снася яйцата си вътре в листната въшка. След като се излюпят, младата оса (тъй като обикновено само едно яйце оцелява до зрялост) изяжда листната въшка отвътре навън преди да се освободи и да отлети.

Оикновено когато не-хищник, елен или заек например, попадне на група мъртви животни, инстинкта му е да избяга. Точно това Яник Утрман от френския Източен земеделски университет и неговите колеги очаквали от листините въшки да направят, когато са били поставени близо до купчина от трупове на листни въшки убити от паразитни оси.

Листните въшки се размножават бързо и могат да имат безкрилни и крилни поколения – учените още не са разбрали точно как. Когато се намират в местности застрашени от нападения на оси, Утрман очаквал осите да бързо да създадат малки с крила, които да могат да отлетят на друго, безопасно място.

Всъщност, учените не знаят защо би се получило така. В документите те коментират, че мислят, че има химичен сигнал, подаван от умрелите листни въшки, който предизвиква създаването на крилно поколение. Те добавят, че „са нужни още експерименти, за да се идентифицира причината за реакцията на листните въшки.”

И все пак листните въшки създали безкрилно поколение.

"Забелязахме, че паразитните оси обикновено подминават растения, които вече имат трупове по тях, докато наблюдават по-отблизо тези, по които няма умрели листни въшки.” казва Утрман. Когато осите видят тяло на листна въшка, екипът предполага, че „осите решават, че мястото вече е било използвано от други оси и продължават напред”.

Екипът открил, че листните въшки близо до трупове биват атакувани 30% по-малко, от тези на ненападнати растения. Учени спорят дали това, че стоят близо до мъртвите увеличава шанса на листите въшки да оцелея, т и дали държанието на листните въшки е провокирано от мартвите тела.