Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Постинг
21.07.2010 12:00 -
ТАНГРА В ЕПОХАТА НА АГНИ
ТАНГРА В ЕПОХАТА НА АГНИ
писа Елтимир боила колобър
Движение “Воини на Тангра”
http://www.tangra.org
© Всички права запазени! Този материал е интелектуална собственост на Движение “Воини на Тангра”. Възпроизвеждането, отпечатването и разпространението му, под каквато и да е форма, без изричното писмено разрешение на Движение “Воини на Тангра”, абсолютно забранено! Ако желаете да направите това, моля свържете се с нас: webmaster@tangra.org
“Всякога бъдете облечени в доспехите на мъдростта,
о, вие, хора на страната Тингри.”
Пхадампа Сангйе /тибетски мъдрец, ? - 1117 г./
Древните елини вярвали, че епохата, в която живеем е желязна. Същото твърдение откриваме в религиите на много други древни народи - от индусите до индианците Майя. Но епохите се сменят. И ако за астролозите сме пред прага на времето, белязано от съзвездието Водолей, то трансхималайското духовно учение определя новата Епоха като Огнена.
ЕПОХАТА НА АГНИ
“Агни” е санскритска дума, значеща “огън”. Агни е богът на огъня при хиндуистите. Нашата българска дума “огън” има същия, общ със санскритския корен. Но не това е единствената причина да възприема определението “Агни”, когато говоря за настъпващото Ново време.
Огненият нестинарски танц е дошъл при нас от далечните тракийски времена. Известна е глинената плочка, намерена в античен некропол край Новозагорското село Караново с изобразена върху нея Свастика. Свастика има и върху така наречения “Чипровски надпис”, и на още много други места. Нека се знае: Свастиката не е хитлеристка емблема, а е древен символ на Слънчевия диск, на Огъня и движението напред.
СВАСТИКАТА!
Тя е кошмарът на нашите врагове. Темата заслужава да се развие в обемист научен труд, но тук мястото не позволява. Затова ще се спра съвсем накратко. Не се наемам да твърдя кога се е появила първата свастика. Известни са многобройните находки в днешните български земи от Енеолита, ранната Новокаменна епоха (6000 - 4000 г.пр.Хр.) - в Караново, Градешница, Сапарева баня... За нас е особено интересна свастиката от Сапарева баня, датирана към първата половина на V хилядолетие пр.Хр. (По онова време още не са чували за Адолф Хитлер, май!), тъй като тя е прекалено подобна със своите рамене, завършващи с по три пръста на свастиките, произлизащи от културата Самара (Месопотамия). Последните имат една характерна особеност: двуцветни са. Така, както е двуцветен и първообразът на свастиката - така наречената “Затворена Свастика”. Затворената Свастика е знак, който е бил използван само и единствено от Българите. Никой друг народ не е смеел да се докосне до него.
Според колобърското тълкуване, той символизирал преплитащите се четири Космически Епохи. Редуването на Бяла и Червена Епоха. Тук ще отворя малка скоба, за да кажа, че толкова обичаната от нас мартеница е само битово обозначение на Свастиката. Каква може да е причината, довела до пренасяне на свещените Огнени знаци през столетията? Срещаме ги в раннохристиянски пергаменти, срещаме ги в къснохристиянски светилища, макар вече в леко видоизменен вид. В манастира край с. Арбанаси, например. Нима всичко е игра на случая? Легендата допълва, че Знакът бил даден на хората от рода на Драконите през едни твърде отдалечени времена, определяни днес като Мезолит (12000 - 9000 г.пр.Хр.). Всичко останало е вторично, производно на нашите тайни знания и традиции. В днешно време особено популярна е тримодулната свастика - т. нар. Триквестер (K). Тя бе използвана от африканерите в Южноафриканската република, а днес е станала отличителен белег на организацията “Кръв и чест”. При древните Българи Триквестерът е символизирал Световното дърво, модела на обединените Горен, Среден и Долен свят. Но както казах, темата е прекалено обширна, за да я изчерпам докрай. Единственото, което трябва да се добави, за да няма объркване, е значението на двата вида Свастики:
- Класическата, с рамене, обърнати по посока на часовата стрелка означава Огъня, възхода, развитието, бъдещето;
- Обърнатата Свастика (Суувастиката) символизира Отвъдното, света на мъртвите, миналото. Не случайно Българският Цар Калоян е погребан с дреха, бродирана със Суувастики. Нашите врагове често рисуват не Свастики, а Суувастики, като си въобразяват, че така се подиграват с нас, но всъщност по този начин те само привличат Божественото проклятие върху себе си.
Колкото до Орела, обхванал със своите нокти оградена с кръг Свастика, то той е общоевропейски символ - още древните римляни са носили подобни изображения върху своите стандарти. Но композицията има и наше, българско тълкуване: Орелът символизира Горния свят, кръгът е Слънцето, а значението на Свастиката вече обяснихме. Като цяло съчетанието от символи поражда закрилата на Тангра (или на съответния народностен Бог в съответния народ) за човека, който го носи. И когато ни учат да мразим символа, ние на свой ред питаме: защо TE толкова искат ние да останем без Божествена закрила?
“Значителна част от българите продължила тайно да изповядва Тенгрианството, което в България получило название богомилство.“ - Фархат Нурутдинов “Родиноведение”, Казан, 1995 г. Религиите, също като останалите учения взаимодействат помежду си, взаимстват една от друга. Затова нека не ги разглеждаме изолирано, а да търсим връзката, приемствеността.
Върховният бог на траките бил Збелтрудос. Името се превежда като “блещукащ”. Сред тракийските лични имена често срещаме такива като Скилас (Разпалващ огън), Деспус (Син на Бога), Деоспор (със същото значение), Десакентос (Потомък на Бога), Диазелмис, Диазкилмис - смисълът е все същият. Древнотракийският конник - херос е многократно повтарящ се свещен релеф. Сравнявайки известните ни факти, ще открием странни, трудно обясними съвпадения, водещи до мисълта за приемственост в светогледа на траки и българи. На малцина е известно, че върху знамето на Спартак имало нарисувана котешка глава. Всъщност по-интересно е, че Спартак е имал именно знаме. Римляните са носили стандарти, а със знаме напред са яздели Българите. Фархат Нурутдинов описва българско знаме с изобразена върху него вълча глава. Май съвпаденията станаха прекалено много.
Сред други народи, под други имена отново се сблъскваме с познатия ни модел. Абхазкият Сабазиос е Айтар, седмоликото божество, владетелят на седемте Божествени сили.
А пък онези, които твърдят, че древните ни прадеди били езичници, изглежда не познават същността на Българската Вяра. Ще се намери ли поне един-единствен теолог, готов да потвърди, че тристишието
“Тангра - това е небето;
Тангра - това е земята;
Тангра - това сме ти и аз”
- е езическо?
Тангра е Богът - Дух, Богът - Вселенски Разум, Вездесъщ и Всепроникващ. Нямащ нищо общо с антропо- и зооморфните образи на езически божества и припкащи около тях богчета. Култът към Тангра е опит не да бъде обяснен Бога, а да се обяви Неговото съществуване и присъствие. Да се покаже наличието на една Свръхсила, неподвластна на описание и разбиране. С тези си качества Богът на древните праотци не потъва в забравата на миналото, а се устремява напред - към най-съвременните схващания за Божественото начало в живота на Вселената.
А сега се пригответе за нещо шокиращо:
Българинът никога не е преставал да вярва в Тангра!
Ако има скептици, то нека тръгнат по улиците с въпроса: “Вярвате ли в Бога и покрива ли се Вашата вяра с църковните догми?” Ще речете, че при анкетата никой няма да спомене Тангра? То е, понеже става дума не за име, а за слово, обозначаващо Бога. Нали никой не обвинява англоезичните народи в езичество заради вярата им в “някакъв си Год”?
В монголската митология съществуват повече от сто божества. Всички те носят наставката “-Тенгри”. Дзол-Тенгри, Цахилган-Тенгри и Анарба-Тенгри са съответно богове на късмета, мълнията и красотата. Знаменитите статуетки - бурхани се наричат още Бурхан-Тенгри. Понякога монголите наричали отделните Тенгри “нямащи ръце и крака” или “възникнали, не показвайки себе си”.
Един мой приятел, Мюмюн Чакъров преди 20 години ми каза, че за турците Аллах е Танръ, т.е. Бог. Макар че Аллах също е дума, означаваща “Бог”, но в превод от арабски. После ми се случи да разговарям с български татарин на същата тема. “Вярно е” - ми каза. “На турски е Танръ” . Запитах го как е на татарски. Отговорът ме зашемети: “Тангра” . В който и Бог да вярват, турците все го наричат “Танръ”. А татарите - “Тангра”. Което не им пречи да бъдат мюсюлмани.
Ако пък се спрем на словосъчетанието “Богът - Небе”, то ще видим, че в езиците на редица народи тези думи имат общ корен. Тук справедливостта изисква да подчертая, че далеч преди мен до този извод е стигнал Тачо Танев: “В много от индоевропейските езици названието за Бог е образувано от корен с първоначално значение “ден”, “светлина”, “дневно небе”. Само че първото издание на моята книжка бе излязло, когато успях да прочета прекрасното изследване на Танев. Все пак, нека изброя част от моите доказателства:
Латинското Деус произлиза от санскритската дума “дейус” (дневно, сияещо небе). Хетските “Шиуна” и “Шиуат” значат съответно “Бог” и “Небе”. Нека не забравяме и Великият Баща Танакашвила, Създателят на всичко, почитан от североамериканското племе Сиу. В Меланезия върховното божество било Тангаро, а на Хаваите - Танри. Така нашата древна дума “Тангра” послужила за обозначаване на Бога. Пък и можем ли да намерим по-прекрасен символ от безкрайността на небесните простори?
Ето какво съобщава чеченският изследовател Дени Баксан: “В митовете на минахасите (Западна Индонезия) майката на слънчевия бог Тоара Лумимуут се ражда “от голям камък, стоящ сред пустинна земя”. В митовете на микранезийците от о-в Гилбърт фигурира На-Реау (Господин Паяк), живеещ в камък. Той заповядва на своя внук да сътвори слънце. В меланезийските митове богът-демиург Нденгеи, създал светилата и разделил времето на денонощия, се ражда от камък. В меланезийските митове от островите Нови Хебриди, културният герой Тагаро, дал на хората огън, се появява от разцепил се камък.”
Тезата за разпространение на Тенгрианството в Американския континент среща сериозни възражения, затова припомням един малко известен факт. През 1912 г. руският инженер Балод открива в Монголските планини цял град на мъртвите. Около находката се разшумя, когато се повдигна въпроса за съдържанието на злато в косите на хуните. Косите на откритите в града тела също съдържали злато. Изрично бе подчертано, че населението на този град не било монголско. Всъщност откритият град бил древнобългарски. (Те, монголите си го знаели отдавна, но кой ли търси тяхното мнение!) Интересно е да се отбележи, че сред останалите намерени предмети имало лули. Произходът им е значително по-стар от времето на Колумб. Още едно потвърждение за връзките между жителите на американския континент и българите. А ето и други еднаквости: Сиукският ритуал на побратимяване е същият като при старите българи: с размяна на кръв от разрязани вени. Североамериканските индианци имат цветови обозначения за посоките на света. И ние сме имали същите обозначения, но сме престанали да си служим във всекидневието с тях, докато сме ги забравили. Учителите са забравили урока, но учениците помнят!
И още малко за Америка. Североамериканският народ Анасази, съседи на Навахо били превъзходни астрономи и архитекти, но слаби занаятчии. Сякаш когато им преподавали уроците на човешкото знание, техният учител е забравил или загубил някъде половината учебници. Но има и друго интересно: защо при правоъгълните и квадратни жилищни сгради, между кулите и укрепленията с прави ъгли, храмовете на Анасази са кръгли? Като Български капища... Като храмовете на Тангра!
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ...
писа Елтимир боила колобър
Движение “Воини на Тангра”
http://www.tangra.org
© Всички права запазени! Този материал е интелектуална собственост на Движение “Воини на Тангра”. Възпроизвеждането, отпечатването и разпространението му, под каквато и да е форма, без изричното писмено разрешение на Движение “Воини на Тангра”, абсолютно забранено! Ако желаете да направите това, моля свържете се с нас: webmaster@tangra.org
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
