ТУК И СЕГА :: ЗОДИАКАЛНИЯТ КАЛЕНДАР С 12-ГОДИШЕН ЦИКЪЛ

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. rosiela

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.07.2011 08:07 - ЗОДИАКАЛНИЯТ КАЛЕНДАР С 12-ГОДИШЕН ЦИКЪЛ - ИЗЦЯЛО БЪЛГАРСКО ОТКРИТИЕ!

Автор: umma Категория: Други

Прочетен: 2707 Коментари: 0 Гласове:

Звездоблюстител [44] – астроном.

Звездоволхвовати [44] – (да) гадая по звездите; (да се) занимавам с астрология.

Звездозаконие [44] – астрономия.

Звездослов [44] – астролог.

Звездословие [44] – астрология.

Звездословити [44] – (да се) занимавам с астрология.

Зодиакалният календар с дванадесетгодишен цикъл -
изцяло българско откритие
Редица учени са впечатлени от огромните познания на българите в древността в областта на астрономията, строителството, наличието на древна писменост, умението да създават държави. Българите са познавали отлично закономерностите на движението на планетите и Земята около Слънцето. Те създават календар, който учени през 70-те години на XX век обявяват за най-точния от всички известни досега, а в ЮНЕСКО се обсъжда възможността да бъде утвърден като световен календар. Много автори отнасят неговото начало към шестото хилядолетие преди новата ера. Проф. Златарски определя за начало 5505 г. пр.н.е. Други учени като Димитър Съсълов, Йордан Велчев, Никола Станишев и др. са на мнение, че зодиакалният календар, с дванадесетгодишен цикъл е изцяло българско откритие.

Известният германски синолог проф. Велфрам Еберхарт в книгата си “Локалните култури на Китай” подчертава, че китайците заимстват от българите не само календара, но и редица културни новости. През 2697 г. или 2637 г. пр.н.е китайците заменят своя лунен календар с българския, отчитайки неговите предимства.

Върховното единство на рода Дуло със Сириус

Доц. Татяна Ярулина пише за огромното влияние, което оказват при формирането на българската цивилизация познанията за Сириус, Орион и “Учението за върховното единство с Полярната звезда”. Прабългарите са знаели за тройната звезда Сириус.

Един от празниците във Волжска България е празникът на ралото, наречен Сабантуй. На езика на волжските българи “сабан” означава рало, плуг. Сабан, обаче, означава и съзвездието Орион, което ние - дунавските българи, наричаме Ралица. Ритуално задължителна на този празник е била стрелбата с лък, а лъкът и стрелата са едни от най-древните символи на Сириус. Един от древните знаци - тризъбецът – наречен Балтавар, е бил знак на рода Дуло. Други типично български символи на Сириус са шестолъчната звезда, равнораменният кръст, кедърът, самурът, вълкът, кучето, лъвът, еднорогът, митичното същество получовек-полуриба (в Шумер се нарича Оанес, а в Акад -Дагон), златното поле, изумруденото поле, черният цвят.

В древнобългарската митология рибата Бойгала се смята за прамайка на всички българи. Тя ражда първия българин Иджик с вид на змийче в деня на лятното слънцестоене - 22 юни. Тагмата на Атила е риба. Кан Аспарух е символизиран като амфибийно същество с мощна опашка в “Именник на българските канове”. Такова същество е изобразено и в герба на гр. Казан, столицата на Казанското царство.

В преданията от древността е отбелязано, че алп Бури (вълк), полубог, станал първоучител на българите, като ги научил да добиват огън, да изпичат глинени съдове и да леят метали. Наличието на тройната система - Сириус А, Сириус В и Сириус С, е дало отражение и върху делението на българите: ак-българи, или аржани от “арг” – сребро, (сребърни, бели българи); карабуржани (черни българи) и златни българи. Древнобългарските държави са се делели на три части - център, ляво и дясно крило.

В българската хералдика центърът на държавата и кана субиги е свързан с черния цвят. Според преданията на африканското племе догони, черният цвят олицетворява звездата джудже Сириус В, която е извор на всичко в материалната вселена.

Г. Кръстев защитава становището, че в космически смисъл “черният цвят символизира първоначалното състоянието на Вселената, преди Големия взрив, Метагалактиката, Върховен бог, Всеобщ разум, млади звезди.”

Робърт Темпъл свързва корена “арк” със Сириус. Арка на санскрит означава слънце. Свещеният древен град на българите се нарича Аркаим. Той е основан третото хилядолетие пр.н.е. и се намира в Югоизточен Урал. Аркам на санскрит означава “далеч, колкото слънцето, дори до слънцето включително”. Древните египтяни са смятали Сириус за духовното слънце на нашата система.

Върху известния портрет на последната царица на Волжска България – Сююмбике (средата на XVI век), тя и дъщеря й са изобразени с дрехи от златист и изумруден цвят, с високи конусообразни златни шапки, на три ката, които завършват с огромни кристали.

Много знатни волжско-български родове, попаднали в Русия през периода XII – XVII век, запазват в своите гербове символите на Сириус. Такива са Кутузови, Шувалови, Голицини, Толстой, Романови, Годунови и др.

Древните българи са били индо-арийски народ

За това ни дават сведения писмените източници - “Махабхарта” (VII - X век пр.н.е.); “Анонимен латински хронограф” (354г); арменската география “Ашхарацуйц” (VII век). До такова заключение са стигнали и някои съвременни учени – Омелян Прицак, Петър Добрев, Цветелин Степанов и др. В днешния дунавско-български език са открити над 3000 иранизми. Различни думи – бог, книга, обич, къща, чучур, мома, момък, завера, хубав, читав, патила, кака, батко, баща, кокиче, бирник и т.н., а също и наименования на селища и природни обекти, като Балша, Банско, Плана, Балкан, Бузлуджа, връх Кабул в Рила, Камчия Тунджа, Шипка, Микре, Вискяр, Балван, Бохот, Бутан, Шабла и т.н. Останали са и много имена на хора – Пресиян, Кардам, Ганчо, Люцкан, Маламир, Джуро, Джендо, Борис, Биляна, Диляна и др.

Българското рунно писмо - куниг

Преди създаването на българската азбука глаголица и кирилица, древните българи са имали своя писменост – куниг, а писмените знаци се наричали кун. В Шумер и Акад думата “кунуку” означавала “надпис” или “царски надпис”. Писмеността си българите са пренесли от Централна Азия в Европа. Древното българско писмо е открито по всички места, населявани от нашите прадеди – Волжско-Камското междуречие, Северен Кавказ, Добруджа. В произведението “За буквите” Черноризец Храбър отбелязва, че българското рунно писмо е служело и за гадаене. Създавайки новата българска азбука, Кирил и Методий и техните ученици използват древните български знаци -–куни (известни още като руни) : А, Б, В, О, Х, М, Е, Ш, Щ, Ц, Ж, Ъ, Ь, Ю, Ч, К, Т, голям юс, малък юс, - или по-голямата част от азбуката. Значението на българската азбука за Източна Европа е епохално. През Средновековието на български е преведена Библията и българският език е узаконен като свещен заедно с юдейския, гръцкия и латинския. Ние, българите, даваме четмо и писмо на славянските народи в Европа и в Русия и по този начин ги приобщаваме към европейската цивилизация.

Древнобългарските преселения и умението

да се създават градове и държави

Не се знае кога точно българите са започнали своите преселения на запад в Европа. Едно от най-ранните сведения е от III век пр.н.е. тръгвайки от района на Балхара със своите предводители Брен и Болг, българите достигат до Балканския полуостров и създават малка държава, известна като “келтско царство”, в района на днешния Ямбол. По-късно, заедно с други българи от същата преселническа вълна, достигат до Британските острови. Затова има запазени сведения в историята на най-старите народи, населявали тези места – келтите.

Арменският историк Ширакаци твърди, че през II век пр.н.е. в Кавказ е съществувала българска земя. Когато в нея станали бунтове част от българите я напуснали и отишли в Армения. За подобни събития ни съобщава и друг арменски летописец Мовсес Хоренаци (IV век). Известни са древнобългарските поселения в Панония от IV век. Баварският историограф Авентуис (XVI век), твърди, че българи и баварци имат общ произход и са живели в Кавказ и Армения през V- I век пр.н.е. като сродни народи. През V век българите заедно с Атила достигат отново до Централна и Западна Европа. През 635 г. и 685 г. две значителни групи се заселват на Апенинския полуостров.

Едно от най-големите достойнства на древните българи е, че те умеели да строят градове и да създават държави. Най-старата българска държава е съществувала още през II хилядолетие преди новата ера в района на Имеон – Такламакан и Тян Шан. Известна е от индийските източници като страна на болхиките. Арабите са я наричали Балхара и Бургар, согдийците Блгар, а таджиките Палгар/Фалгар. След идването на Александър Македонски по тези земи, тя е известна и с гръцкото име Бактрия. Главен град на държавата е бил Балх (районът на днешен Северен Афганистан), наричан царствения град, града на хилядата царе.

През средата на II век от н.е. (според някои автори 153 г., а според други 165 г.) в Европа е създадена държавата, известна като Стара Велика България. За неин родоначалник се смята легендарният Авитохол. Тя е втората европейска държава по това време, след Римската империя. Просъществувала е до втората половина на VII век, или 515 г., както е записано в “Именник на българските канове”. Последният й владетел е кан Кубрат. Братът на Кубрат – Шамбат, се отделя от Велика България през периода 623 г. - 658 г. и на територията на днешните Чехия, Словакия, Полша, Румъния, Унгария, Литва Украйна създава държавата Дулоба. През 620 г. Шамбат по заповед на Кубрат построява град Бащу, наречен по-късно Киев.

След разпадането на Стара Велика България се образува Дунавска България (VII – XXI век) и Волжска България (VII-XVI век). Киев до около 860 г. е столица на Черна България. Неин последен владетел е Урус Айдар, а неговият син Джилки премества столицата във Велики Болгар. След превземането на град Казан през 1552 г. от руснаците, последната столица става град Уфа, а последните й владетели са Шейх Гали Каргал и жена му, станалата легендарна царица Сююмбике.

Волжска България е имала 38 големи градове-крепости: Биляр, Самара, Саксин-Болгар, Тура-Кала, Чуртан, Ибер-Болгар, Саркел Омек Шеркала, Сабакюл и др. През 1068 г. волжският цар Ахад Мосха построява и дава името на град Москва, станал по-късно столица на Московска Русия.

Любезни читателю! Далеч съм от мисълта, че в рамките на една кратка статия е възможно да бъдат достатъчно добре осветлени всички страни от българската история от дълбока древност до наши дни. А и не това ми е целта! Ще ми се обаче да вярвам, че с нея ще допринеса поне мъничко, за да се преодолее схващането, че древните българи са били едно диво номадско племе, което освен да яха дребните кончета, да се облича в кожи, да пие кобилешко мляко и да води войни друго не знае. Напротив, ние, българите, активно сме участвали и имаме огромен принос в изграждането на човешката цивилизация от древността, през Средновековието до наши дни. В подкрепа на това свое твърдение ще цитирам двама световноизвестни учени:

Шигьоши Мацуяма – Япония

“Българската средновековна култура е сред седемте цивилизации в историята на човечеството, играли отговорна роля заради мисията си на свързващо звено между Изтока и Запада.”

Проф. Геза Фехер – Унгария

“Българите бяха онзи народ, който допринесе най-много за оформянето на цивилизацията на цяла Източна Европа й въвеждането и в културния свят.”

Иво Андровски

"Това, което е горе е подобно на това, което е долу."

Нагоре