Истинска човешка азбука

В средата на 70-те години учени разработиха поредицата за химичните „букви” в ДНК. През 1990 г. Националният институт по здравеопазването, министерството на енергетиката и други се захванаха да наредят над трите милиона букви, открити в човешкия геном, за да определят пълния състав на ДНК в човешкото тяло. Това начинание, наречено проект „Човешки геном”, бе завършено през 2003 г. Откритията продължават да носят многобройни изненади на учените по света.

Много съвременни изследователи, изучаващи геномния език, са на мнение, че изтънчеността на този сложен код предоставя косвено доказателство за съществуването на Бог. Докато други, боравещи със същите данни, настояват, че езикът разкрива неопровержимо доказателство, че всички живи същества произлизат от един общ  предшественик.

През последните години много молекулярни биолози са се опитвали да разрешат този спор, работейки с криптолози, статистици и лингвисти, както и с други професионалисти, в стремежа си да декодират скритото послание в тази величествена молекула. В резултат на това, не само разбирането и познанията ни за кода бяха обогатени, но през 2006 г. бе открит втори код, наложен върху първия.

Молекулярните биолози откриха, че ДНК кодът и човешкият език са не само съпоставими, но и следват идентичен модел. Компютърни програми, специализирани да извличат информация чрез разделянето на геномната секвенция на милиони части, различават миниатюрните секвенции като „думи” от голяма енциклопедия. Подчинявайки тези „думи” на Закона на Зипф, известен в лингвистиката като главен принцип за целокупността на човешките езици (от китайски до английски), учените бяха смаяни от откритието, че генетичният код следва същия закон.

Законът на Зипф гласи, че във всеки един текст, било то книга или статия, най-повтаряната дума ще се среща много повече пъти от втората най-повтаряна, която на свой ред ще бъде повторена много повече пъти от третата най-повтаряна и т.н. Генетичният код изглежда следва същия закон, което за мнозина е най-значимият признак за по-висш интелект. Представете си само: ако втори код е бил открит в тази вече сложна система, в най-ранния етап от генетичната картография на човечеството, възможно ли е да има и други езици, все още скрити във вътрешността на генетичната карта?