ДНК „боклук”

Човечеството е успяло да състави карта на човешкия геном, но много малко от тази обширна молекула е напълно разбрано. Учените са открили, че броят на активните гени в нашия биологичен вид, както и при много други, също толкова сложни видове, е просто абсурден. Приблизително 96 процента от целия геном е на пръв поглед безполезен – не се въвлича в никакви дейности от каквото и да било осезаемо значение за клетката.

Тъй като тази значителна генетична част изглежда идентична за всички организми, някои учени вярват, че тя служи като историческа библиотека, която ни свързва с другите биологични видове на планетата, в това число плесените, бактериите и изчезналите динозаври. Тъй като „боклукът” не изглежда да играе някаква жизненоважна роля в клетъчните ни функции, тази група изследователи твърдят, че една изумителна част от нашата ДНК служи просто като демонстрация на еволюцията, протичала в продължение на милиони години.

Но подобна генетична прилика (потвърдена при всички биологични видове) би могла да е измамна илюзия по пътя към интерпретирането на истинския произход на ДНК. Всъщност учените вече са открили, че езикът, съхраняван в този все още неразгадан сегмент, би могъл да играе важна роля в живота на организма, свързвайки го с история и произход, които са все още неизвестни.

През януари 2007 г. официални членове на проект „Човешки геном” заявяват, че ДНК просто не би могла да е възникнала на тази Земя чрез обясними химични процеси. По подобен начин молекулярният биолог Франсис Крик, един от откривателите на двойната спирална структура на молекулите ДНК през 1953 г., отбелязва, че понеже няма по-прости еволюционни „индикатори” от ДНК-веригата, молекулата просто изглежда да се е материализирала от нищото за една нощ.

Молекулата на живота – една необяснима технология

Съпоставени с чудото на ДНК, плодовете на човешките технологии са значително по-малко смайващи. От ловуващите ни предци до днес човечеството е развило капацитет да строи все по-високи небостъргачи, да проектира свръхзвукови самолети, да изпраща сателити в космоса и да конструира суперкомпютри. Но независимо от феноменалните ни постижения, на науката тепърва й предстои да създаде нещо, което дори и бегло да може да се сравнява със сложността на една клетка.

Основната градивна единица на всички организми е безкрайно по-сложна от който и да било суперкомпютър, но идеята, че ДНК молекулата би могла да се развие спонтанно от прости първични компоненти в далечното минало, е идея, към която много учени упорито се придържат. Тази теория се изправя пред поразителни статистически предизвикателства, при положение, че молекулярните комбинации, които биха могли да доведат до възникването на най-простите бактерии в предисторически условия, са едно на милиард – цифра, която далеч надхвърля това, което статистиците смятат за практическа невъзможност.

Дали молекулярната структура, постигната в ДНК молекулата – съдържаща цялата информация, необходима на едно същество за неговите растеж, репродуциране, хранене, метаболизъм и взаимодействия с другите – е вследствие на еволюционен процес, е божествено сътворение от по-висш разум, или е дори – както някои предполагат – в резултат от генетична манипулация, извършена от напреднала извънземна цивилизация? Докато човечеството е успяло да начертае карта на тази малка Вселена, значенията и целите, стоящи зад нейните разнообразни компоненти, си остават все още една неразгадаема мистерия.